Предложението на "Има такъв народ" за правителство, още преди президентът да им е връчил мандат, разпали коментарите в обществото. Някои създаваха комични космически колажи в интернет, други свиреха на китара и пееха тихи послания към други партии, а политолозите имаха много повече ефирно време.
Какво обаче може да се случи по закон? Възможно ли е служебното правителство да стане редовно? Кой кабинет ще спечели повече подкрепа?
"Напълно е възможно служебният кабинет да продължи да работи като редовен, ако се спазят всички конституционни изисквания. Процедурата за съставяне на правителство е ясно регламентирана - за да се сключи това нещо, това означава, че след като бъде връчен проучвателният мандат, кандидатът за министър-председател ще трябва да представи структура и състав на кабинета", обясни преподавателят по конституционно право в Пловдивския университет доц. Христо Паунов пред "Bulgaria On Air".
Броят гласове, с които да бъде избрано редовно правителство, не е строго определен в Конституцията. Хипотетично Народното събрание може да излъчи кабинет само с 61 гласа при кворум от 120 депутати. Но са нужни 121 народни представители, за да бъде правителството устойчиво.
Доц. Паунов обърна внимание на изненадващата роля на формирането на различните парламентарни групи, като в процеса може да обърка математиката на мандатите, обявени от ЦИК.
"При тази разлика - 65 мандата за "Има такъв народ" и 63 мандата за ГЕРБ-СДС, трябва да видим как ще се сформират техните парламентарни групи. Чисто теоретично депутати от листата на една партия могат да влязат в друга парламентарна група и мандатите да се окажат доста различни", изтъкна преподавателят по конституционно право в Пловдивския университет.
"Точно определен срок, който да произлиза от конституционната уредба, нямаме. Предвидено е в Конституцията президентът да може да разпусне НС месец след като е стъпило в длъжност. Конституирането на НС ще протече по-рано, според мен извън този срок ще има яснота има ли правителство или не", смята преподавателят по конституционно право в Пловдивския университет.
"От датата на изборите, от този момент се счита този човек за избран депутат. Като такъв пред НС, ако не желае, той трябва да си подаде оставката", обясни доц. Паунов.