"Това е една детска книга, тя като се отвори, става само на листи, ето тук се вижда, ние тия листи ги взимаме, зашиваме ги и отново правим нова книга", обясни Михов.

Сръчните му ръце първо изравняват измачканите, пожълтели страници на книга, издадена през 1969 година. След това те се залепят, за да не се разместват при зашиването. Лепи се така нареченият форзац, който държи книгата и подвързията. 

След това листите се подрязват от всички страни на гилотина. За да е по-здрава книгата, гърбът се подсилва с текстилна лента, наречена тефон. Следва направата на корицата, а на финал книга и подвързия се съединяват в едно цяло.

Майсторът си спомня годините преди кризата, когато много софиянци идвали да си подвързват целите библиотеки. Сега подвързва основно дисертации и дипломни работи.

Никога обаче няма да забрави стара църковна книга от 1800-та година, която му отнела много време, за да върне блясъка й.