Помните ли семкаджията на Понеделник пазара? Продаваше слънчоглед за 2 стотинки пакетчето

Арх.Олег Каразапрянов разказва за едни отминали времена, когато нямаше интернет, мобилни телефони и таблети, а децата играеха навън боси. Ето как е изглеждал Пловдив през неговия поглед преди повече от 60 години:

Спомените ми са от преди повече от 65г. Годините 1955-1956-1957.

През онези години не си спомням някое дете от махалата да не е чоплило слънчоглед. И то такова чоплене, че устните ти се подуват и стават като на днешните млади момичета, но без операция. То и други занимавки тогава нямаше. На определени места в града имаше търговци, които продаваха слънчоглед.

Такъв търговец имаше и на Понеделник пазара.

Между другото по онова време старите пловдивчани все още казваха на махалата "Тепалтъ", което идваше от турските думи тепе и алтъ- числото шест - шесто тепе.

Доста странни и необичайни названия имаха някои места в Пловдив, като например "пепиниерата", която после става "влагалището", след това Сточна гара. Имаше и квартал “Ухото" в Кичука.

Този семкаджия идваше всеки ден. Беше тертиплия арменец. Винаги беше облечен със снежно бяла манта – чист, спретнат. За него нямаше почивен ден или празник. Пристигаше към 9 часа сутрин и работеше до късно вече, дори и през зимата. Стоката си я носеше в една боядисана в бяло красива количка. Отгоре и отстрани количката беше остъклена.

Под стъклата в едни стъклени съдове, приличащи на буркани грижливо подредени имаше слънчоглед, семки, фъстъци, бадеми, орехови ядки. Всичко беше изрядно подредено,чисто. Откъде идваше този търговец така и не разбрах, но и не ме интересуваше тогава. Заставаше точно на ъгъла на улиците "Патриарх Евтимий“ и несъществуващата вече "Гаврил Генов“, пред тогавашната аптека N 1.

Мястото беше стратегическо, защото оттам на път за Главната минаваха много хора. Най-голям оборот той правеше, когато идваха прословутите люлки и цирковете. Тогава целият площад се препълваше от хора. Имаше и млади и стари и, разбира се, всеки чоплеше слънчоглед, плюеше на земята. Беше нещо като мода.

Когато мръкваше, запалваше една петромаксова лампа,която даваше много по силна светлина от близката улична лампа,закрепена на железен стълб. Децата от махалата редовно си купувахме от него слънчоглед, който беше много добре изпечен и осолен.

Слънчогледът го продаваше в специално направени продълговати пликчета. Всичко останало беше опаковано по същия начин, в нарочно направени пликчета. Едно пликче струваше тогава 2 стотинки. Семките бяха двойно по-скъпи. Когато имах повече стотинки, си купувах фъстъци и той като бонус ми даваше слънчоглед, като на редовен клент. Казваше ми “отвори си джоба" и в него ми сипваше слънчоглед, не много, но все пак беше безплатен. Явно,бил съм му симпатичен. Имаше и слънчоглед с шарени люспи, по-едър, но люспите бяха доста твърди и затова той по-малко се харчеше.

Тогава двете стотинки ми се виждаха доста пари и понякога от пазара си купувах суров слънчоглед, но никога не успявах успешно да го изпека. Опитвах се да пека и тиквени семки.Нищо не ставаше и с тях. Доста по-късно разбрах, че семките за чоплене трябва да са от специални тикви.

Спомням си един случай,много по-късно, който днес ме разсмива.

С една колежка отиваме в ресторанта на Новотела, току що го бяха отворили. Сядаме на масата,тя взима една салфетка,постила я и изсипва в единия край слънчоглед.На другия край на салфетката ще плюем люспите.Не мислихме,че правим нещо лошо.Но келнерът като ни видя дойде и ни направи забележка.