Пловдивски брокер: Мит е, че старото строителство е просторно, а новото е тясно

Покупката на собствено жилище е сред най-значимите и отговорни решения в живота на всеки човек, тъй като е обвързана с дългосрочни финансови планове и сериозни спестявания. Когато започнат активно да проучват пазара на недвижими имоти, купувачите неизбежно се изправят пред класическата дилема дали да се насочат към старото или към новото строителство. На пръв поглед изглежда, че този избор се свежда единствено до личните естетически предпочитания или до разполагаемия бюджет. Популярният пловдивски експерт по недвижими имоти Мирослав Язов обаче разкрива, че истината е много по-комплексна и се крие в специфични детайли, които масовият купувач обикновено пропуска по време на огледите.

Развенчаването на мита за размерите на стаите 

Едно от най-трайно насадените вярвания сред потребителите е, че по-старите апартаменти автоматично гарантират огромни и просторни помещения, докато модерните сгради предлагат единствено тесни и нефункционални стаи. За да провери обективно това твърдение, експертът прави реално замерване на място в класически тристаен апартамент от старото строителство с помощта на електронна рулетка. Резултатите от това практическо изследване се оказват изненадващи за мнозина и бързо опровергават общоприетите клишета.

Измерването показва, че всекидневната стая в този дом е с размери малко над пет метра на три метра и половина, което формира полезна площ от около осемнадесет квадратни метра. Спалнята е с размери четири на три метра, което се равнява на точно дванадесет квадратни метра, докато отделната кухня заема седем квадратни метра, а банята е малко под пет квадрата. Тези цифри доказват, че помещенията са съвсем стандартни и по нищо не превъзхождат пространствата, които се откриват в едно добре проектирано съвременно жилище.

В подкрепа на това Язов споделя пример от своята богата практика с модерна кооперация в "Кършияка“. В този нов проект спалните са били по седемнадесет квадратни метра, а дневната зона е заемала впечатляващите тридесет и един квадратни метра. Този паралел води до извода, че реалната големина на стаите изобщо не зависи от епохата или технологията на строителство, а е индивидуален резултат от работата на конкретния архитект. Поради тази причина купувачите не трябва да избират имот сляпо по годината на изграждане на сградата, а винаги трябва да изискват подробните размери и да преценяват функционалността на самото разпределение.

Клопки

Друг изключително сериозен и често напълно неподозран проблем при покупката на имот е съществената разлика между квадратурата, вписана в нотариалния акт, и реалното пространство, което купувачът получава. Тази разлика оказва огромно, а понякога и решаващо влияние върху пазарната оценка, която банката прави при отпускането на ипотечен кредит.

При старото строителство купувачите плащат почти изцяло за чиста и полезна площ, което означава, че вписаните в документа осемдесет и два квадратни метра представляват реалното пространство между стените на апартамента. Мазето и прилежащите общи части на сградата в тези случаи се описват отделно или изобщо не се добавят към основната цифра. Когато обаче банката изпрати лицензиран оценител, той е длъжен да се съобрази единствено с официалния документ и да изчисли стойността на базата на тези осемдесет и два квадрата. Това често води до по-ниска пазарна оценка спрямо търсената от продавача сума, което принуждава купувача да осигури неочаквано голямо самоучастие със лични средства.

Ситуацията при новото строителство е напълно противоположна, тъй като за да получи абсолютно същото вътрешно усещане и идентичен брой стаи, купувачът подписва договор за жилище от сто и двадесет и один квадратни метра. Тази огромна разлика от близо четиридесет квадрата се формира от дебелината на стените, терасите и сериозния процент общи части от сградата, които инвеститорът по закон прехвърля на собствениците. В този случай обаче банката вижда голямото число в документите и лесно одобрява много по-висока пазарна оценка, което улеснява финансирането. Получава се парадокс, при който купувачът реално плаща за въздух и коридори, но именно тази изкуствено раздута документална квадратура му помага да получи по-голям заем и да реализира сделката. Това означава, че купувачите никога не трябва да сравнявайте сляпо цената на квадратен метър по документи, а винаги да изчисляват реалната цена спрямо полезната площ, която ще ползват в ежедневието си.

Скритата роля на човешкия фактор и управлението на етажната собственост

Комфортът и спокойствието в новия дом никога не се изчерпват само с пространството зад входната врата на апартамента. Социалната среда в самата сграда, отношението на съседите и начинът на поддръжка на общите части са факторите, които определят качеството на живот в дългосрочен план.

Модерното ново строителство много често привлича купувачи, които инвестират парите си с цел отдаване под наем, което генерира сериозен проблем с поддръжката. Постоянното текучество на наематели води до ситуация, в която обитателите не се познават, нямат емоционална или финансова обвързаност със сградата и често занемаряват стълбищата и асансьорите. Организирането на общи събрания и събирането на средства за неотложни ремонти в такива кооперации се превръща в изключително трудна задача поради липсата на заинтересованост от страна на собствениците.

При старото строителство се наблюдава много по-голяма стабилност на жизнената среда, тъй като там масово живеят постоянни собственици или по-възрастни хора, които обитават имотите си от десетилетия. Тези съседи се познават отлично, имат изградени ясни правила, поддържат реда с грижа и много по-лесно постигат съгласие по въпросите на етажната собственост. Ето защо купувачите никога не трябва да се подвеждат само по външния вид на сградата, а винаги да проучват микроклимата във входа преди финалното решение.