На фона на нестихващото напрежение в глобален мащаб и макар пряка опасност за границите ни да не се усеща днес, въпросът за сигурността на населението все по-често излиза на преден план. Когато говорим за защитни съоръжения в България, статистиката показва една доста пъстра картина от над седемстотин обекта, но едва половината от тях са в реална готовност да ни приютят при нужда. В сърцето на Южна България, Пловдивска област заема ключово място с общо тридесет и една точки за защита, разпръснати между индустриални зони, държавни резерви и градски хълмове.
Ако се разходите из Пловдив, вероятно няма да забележите тежките стоманени врати или шахтите за вентилация, но под краката на пловдивчани съществуват над двадесет ключови точки, готови да предложат защита. Повечето от тях са от втора категория, което означава, че в рамките на седмица и с минимални средства могат да се превърнат от пасивни пространства в напълно функциониращи щитове
Скривалища в Пловдив
Най-голямата концентрация на сигурност е събрана в район "Централен“, където хълмовете на града крият своите тайни. Под Данов хълм и Младежкия хълм са разположени няколко галерийни скривалища и противорадиационни обекти, стопанисвани от противопожарната служба. Подобни съоръжения са вкопани и на стратегически места като улиците "Митрополит Паисий“, "Рилски Метох“ и "Съединена България“, както и около големите булеварди "Васил Априлов“ и "Княгиня Мария Луиза“. Там защитата е интегрирана в градската тъкан, като дори Университетът по хранителни технологии разполага със собствено противорадиационно укритие под бул. "Марица“.
Район "Северен“ също играе важна роля в тази защитна карта. Противорадиационни укрития са разположени по бул. "Марица“, и ул. "Победа“. Индустриалният дух на района се допълва от масивните скривалища на територията на "БиЕй Глас България“ (бившата "Дружба“), "Дунапак Родина“ и ТЕЦ-а на ЕВН, които са проектирани да пазят работещите и живеещите в северната част на града.
Насочваме се към районите "Тракия“ и "Южен“.
В "Тракия“ авиационният завод "Авионамс“ поддържа свое скривалище на ул. "Цар Симеон“, а медицинският център ДКЦ-5 разполага с противорадиационна база на ул. "Съединение“. В южната част на Пловдив емблематичният "Флавия Бизнес Парк“ (бившата обувна фабрика) също влиза в списъка на МВР със своето укритие. Макар и разпръснати, тези обекти очертават един защитен периметър, който обхваща Пловдив от всички страни.
Скривалища в областта
Ако потърсите най-високата степен на защита, която гарантира незабавна експлоатация и безотказна вентилация, Пловдив няма да ви предложи такава в рамките на града. За целта трябва да се отправите към Сопот, където военните заводи поддържат отлична база, или към Калояново, където държавният резерв съхранява капацитет от първа категория. Всичко останало в региона попада в една по-особена графа – съоръжения, които са в прилично състояние, но биха имали нужда от време и ремонти, за да станат напълно функционални.
Извън областния център мрежата се разгръща към Асеновград, където общинската администрация и местните заводи поддържат капацитет за реакция, макар и със срок за привеждане в готовност до няколко дни. Подобна е ситуацията в общини като Куклен, Марица и Перущица, където големите предприятия играят ролята на стопани на тези съоръжения. В Първомай и Стамболийски защитата също е фокусирана около икономическите ядра на градовете. .
Общата картина в България
Поддържането на тази подземна мрежа не е просто въпрос на статистика, а фундамент на националната ни устойчивост. Модернизирането и грижата за тези съоръжения изискват синхронизирана работа между държавната и местната власт. Истинската безопасност започва от информираността - когато знанието как да реагираме се съчетае с адекватна поддръжка, можем да бъдем сигурни, че при евентуална криза няма да бъдем изненадани, а подготвени за незабавни и ефективни действия.
Общо на територията на страната ни има над 700 бомбоубежища, като от тях половината са скривалищата и противорадиационни укрития, които са в добро и задоволително състояние. По нормативни докуменит бомбоубежищата могат да поберат под 200 000 души, но реално, в тях могат да влязат 2 пъти повече хора. Всяка сграда, която е строена след 60-те години в България, има укритие. Такива чсти има и в почти всички училища.