Още любопитни факти за Първата градска градина

Пловдив се оказа длъжник на Патриарха на българската литература Иван Вазов, това стана ясно на пресконференцията по повод предстоящото откриване на Първата градска градина в България, по позната като Дондуковата градина, предаде репортер на Plovdiv24.bg. 

Представителя Петко Георгиев от народна библиотека "Иван Вазов" бе категоричен в твърденията си.

Той разказа няколко случая, когато патриарха е бил подведен от пловдивските управници.

"Вестник "Стара планина" излиза със статия, как ще се чества в България 25-та годишнина от дейността на Вазов. От нея става ясно, че Пловдив ще му подари мастилница с писало. Лично хора от управата на града ще отидат до София, за да му е дарят, но Общината взела й решение да кръстят улица на Вазов.

В крайна сметка не се случва и улицата се кръщава Левски, а за мастилницата не е ясно, дали е отишла."

Вторият случай е през 1929 година, когато градската управа е проявила желание да купи къщата на Иван Вазов и да я направи музей.

Третият неуспешен опит пък е свързан с паметника на Вазов за който са дадени 180 хиляди лева през 1943 година, но той така й не е открит заради втората световна война.

Той допълни още, че завещан от Вазов роман на пловдивската библиотека, носеща неговото име, е бил взет за къщата музей в София. Освен него там се намира и портретът нарисуват от Златьо Бояджиев.

На предстоящото откриване ще може да се види и най-старата фотография на Градската градина от 1900 година на твореца с инициали Н.П.

Ще бъде показан и първи път документ, удостоверяващ това, че именно Иван Вазов е купил къща в близост до градината през 1883 година.

"След години, когато се завръща в Пловдив и се качва на балкона й, поглежда насам и си спомня, как като дете с умиление е гледал брястовете в Градската градина и как между тях се е разхождал пловдивския хайлаф. Името на Вазов е свързано с градината. Тук е най-ползотворния му период, където написва "Немили- недраги, "Епопея на забравените" и все известни произведения.", сподели директорът на държавния архив Наташа Костадинова.