Кога природата лекува и кога вреди? Пловдивски лекар обясни предимствата и неподозираните опасности на билките

На 24 юни отбелязваме Еньовден – един от най-магичните и тайнствени празници в българския народен календар, известен като Денят на целебната сила на билките, водата и слънцето. Началникът на отделението по ендокринология и болести на обмяната на веществата в "УМБАЛ-Пловдив“ д-р Станимира Станчева - Василева разяснява, че фитотерапията е част от съвременната фармакотерапия, но нейният успешен баланс с медицината изисква задължителна компетентна оценка от лекар и фармацевт, съобщиха за Plovdiv24.bg от лечебното заведение.

Поверията гласят, че билките, набрани преди изгрев слънце на този ден, са по-лековити от всички други, като билкарството по българските земи е познато от дълбока древност. Според древния философ Теофраст Тракия е най-богатият район на лечебни растения в античния свят, а римският военен лекар Диоспорит описва използваните от траките видове, чийто труд по-късно е ползван от Гален и Авицена. Фитотерапията представлява лечение с лечебни растения или части от тях в свеж или изсушен вид под формата на инфузия, извлек, пресен сок, тинктура, паста, маз или друга галенова форма.

През месец май 1978 г. Световната здравна организация класифицира лечебните растения в три основни групи:

• Растения, които се прилагат непосредствено за лечебни цели;
• Растения, които се използват за получаване на препарати, включително и в домашни условия с помощта на подръчни средства;
• Растения, които служат като суровина за производство на чисти вещества, прилагани като лекарства или като изходен материал за синтез на медицински продукти.

Качеството на билките е многофакторно и се влияе пряко от условията на отглеждане (слънчево осветяване, околна температура, почвен състав, климатични особености), стадия на развитие, денонощния цикъл по време на събирането, начина на добиване, обработка, сушене, пакетиране и съхранение. В съвременния свят постигането на по-висок добив с по-високо качество е резултат от модернизацията на селското стопанство, усъвършенстването на процесите на сушене, контролираната употреба на средства за борба с вредителите и създаването на нови хибридни сортове.

Като първи познат източник на лекарства за човечеството, растенията сами синтезират биологично-активни вещества (БАВ), които се включват по-естествено в процесите в човешкия организъм. С едно растение се внасят и допълнителни съставки като аминокиселини, биогенни амини, пектин, лигнини, сапонини, микроелементи и ароматни вещества, предоставяйки обем от разнообразни свойства, каквито и най-съвременната лаборатория не може да пресъздаде. Фитотерапията предлага различни форми на приложение, възможност за домашно приготвяне, по-малък риск от нежелани странични ефекти и по-евтино лечение.

Като недостатъци се отчитат меките до умерени ефекти и невъзможността за винаги бързо постигане на ранен резултат. Билките не могат абсолютно изцяло да заменят съвременните медикаменти, необходимо е текущо окачествяване поради силното вариране на БАВ в тях, а непознаването или неправилната им употреба могат да бъдат опасни за здравето. Противопоказанията за използване на лечебни растения включват неоплазми, сепсис, активна туберкулоза, инфекциозни болести, психиатрични заболявания, ранна детска възраст и остра фаза на хронични страдания.

Пациентите с ендокринни проблеми могат успешно да се възползват от природата под лекарски контрол. Глюкозо-понижаващо действие при захарен диабет имат жаблек, бяла черница, обикновен фасул, черна боровинка, лист къпина, лук, чесън, синя жлъчка и градински чай. При остеопороза с реминерализиращия си ефект помага полският хвощ, а при намалена функция на щитовидната жлеза – женшен. Повишената функция на щитовидната жлеза се коригира с исландски лишей, дъбови кори, градински чай, жаблек, бял оман, дилянка и блатен тъжник, докато при йоден дефицит е удачно мехурчестото водорасло.

При наднормено тегло се прилагат цариче, резене, гръмотрън, пипериче, зърнастец и цистозейра, а мастният профил се подобрява от лук, чесън и левурда. Нормализирането на артериалната хипертония при метаболитен синдром се приписва на обикновен и кръвен здравец, балканска пищялка, бял смил, маслина, лютива тръстига, бяла чемерика, бял имел и зимзелен. В пери- и менопаузата помагат анасон, маточина, мента, мащерка, босилек, седефче, кори от калина и корен от дилянка.

При оскъдна или липсваща менструация помагат седефче, бял оман, червен кантарион, вратига, пчелник, бял равнец и градински чай, а при обилна – овчарска торбичка, бял равнец, дъбови кори, хвощ, бял имел и пипериче.

За връзка с отделението по ендокринология гражданите могат да използват телефони 032 905 428 (началник отделение), 032 906 187 (лекари) и 032 906 188 (старша медицинска сестра).