Обвиняемият Ивайло притежавал два леки автомобила, които били оборудвани за извършване на таксиметров превоз на пътници. Той разполагал с необходимите документи за извършване на този вид услуги и упражнявал търговска дейност. На 11 април 2016 г. в Пловдив, свидетелят А.Р. се качил в таксиметров автомобил, управляван от обвиняемия Ивайло. Клиентът използвал редовно коли, които били обозначени със зелен стикер с надпис на фирма за таксиметрови превози с адрес в Пловдив, както и телефон за връзка. Свидетелят пътувал редовно по един и същи маршрут.
В конкретния случай му направило впечатление, че обвиняемият Ивайло поискал за изминатото разстояние доста по-голяма сума от обичайната. На 28 ноември 2016 г. в Пловдив свидетелката М.И. също наела таксиметров автомобил, управляван от обвиняемия Ивайло. Още докато пътували, установила, че сумата на апарата расте доста бързо, а след това разбрала, че се е качила в автомобил със стикери, имитиращи тези на ползваните редовно от нея таксиметрови автомобили.
За двата случая били подадени сигнали, като било установено, че обвиняемият Ивайло никога не е работил във фирмата и оттам на са му предоставяли техния знак за таксиметрови услуги. По делото е установено, че използваният от обвиняемия стикер се различавал от този на фирмата само по една буква и цифра, но повтарял изписването, цветовото съчетание на дизайна и почти еднаквото подреждане на цифрите и буквите.
Стикерите били поставени върху магнитна подложка върху предния и задния капак и са били иззети като веществени доказателства. По делото е представено свидетелство за регистрация на промишлен дизайн в Патентното ведомство със срок на закрила до 2026 г. Предстои Районен съд-Пловдив да насрочи първо заседание по делото.