Изумително по своето скудоумие е поведението на този служител на БФС, който беше нападнат от мечка в Карпатите - Румъния, след като през отворен прозорец се опитвал да й подхвърли храна. Целият бил нахапан и надран, предстояли му операции, а днес дори разказва, че мечката се е мъчила да го извлече от колата, впивайки се в шията му.

Но е дърпал дявола за опашката, общо взето. Елементарната интелигентност предполага да съобразиш, че това е диво животно, още повече с малко мече.

Не е нужно човек да е биолог, за да съобрази някои неща. Напоследък например ми прави впечатление, че много често се разхождат малки деца в колички, едновременно с едри кучета, очевидно домашни любимци на семейството. Сигурно логиката им е, така и така ще разхождам детето, защо да не направя същото и с кучето. Само че има риск, и то не малък, и е странно, че не го съзнават.

Куче и малко дете в една къща, си е направо нелепо, още повече навън, когато инстинктите на животното се отключват. Та тези, големите, расовите кучета, имат ДНК на вълци, нравът им, въпреки селекцията, е доста сходен. Та не знам.

Емблематична е историята за домашния питон в Бразилия, отглеждан в апартамент, който спрял две-три седмици да се храни, само се изпъвал по дължина до стопанина си, щом го видел легнал. И когато собственикът го завел на ветеринар и разказал всичко, краткия обяснение на специалиста било, че не се храни, защото смята собственика си за храна, а се разпъва до него, за да провери дали ще го поеме.

Та с животни внимателно трябва, независимо дали си мислим, че имаме някакъв контрол върху тях. Там инстинктите и биологията е друга.

Мнението е на адвокат Тодор Кръстев.