Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
| The Independent: България не е новата Тоскана, а постсъветска пустош | ||||||
| ||||||
| Като хилядите британци, привлечени от обявите "Продава се - възхитителна къща с изглед към живописните Родопи," Маркъс Танер отива в България да търси къща и се връща с предупреждение към онези, които са се втурнали да правят лесни пари, твърди публикация в "Индипендънт", озаглавена "Дойдох да търся новата Тоскана, а намерих постсъветска пустош”. В началото авторът на статията Танер описва как двамата с колегата му Джон за около час и половина престой в София се срещнали със свой сънародник, който имал вече два апартамента в столицата и ги предупредил, че е глупаво да очакват видяното в няколко интернет сайта да се окаже истина. Според тези сайтове имотите тук били на цени около 5 000 евро, освен това са романтични планински хижи или морски вили от началото на века. Имало и препоръки от англичани. Сайтовете били пълни с писма и съобщения от различни англичани, които търсели къщи, и от различни български агенти (Иван, Мариан и т.н), които обещавали да им осигурят къщите на техните мечти на два или три пъти по-ниска цена. Двамата презаверяват срещата си с агента на име Лиъм от Смолян, описан като град в Родопите, на гръцката граница, според същия агент Смолян не е далеч от Солун, не е далеч от Истанбул и през 2007 г. ще е в ЕС. Всичко това, заедно и с цените на имотите, много ги впечатлило. Докато пътували с влак през Сърбия към София двамата се опиянявали от мечти за “новия Прованс” или “новата Тоскана”, съдейки по видяното от Португалия и Испания. Правили си планове за разходки из планината, наблюдаване на птиците, за чието голямо разнообразие в Родопите били чели, говорели си как ще карат ски на Пампорово и т.н. Мислели, че щом видят обещаната къща и двамата ще се влюбят в нея. "Първото разочарование дойде още при дамата от фирмата за коли под наем, която ни каза, че българските полицаи са много корумпирани – само преди една седмица “глобили” други англичани 250 евро само за 2 км/ч над разрешената скорост," продължва авторът. Служителката ги предупредила да не бързат да се издават, че са чужденци. Карали бавно и тихо, следвайки указанията й. Учудвали се, че това не пасва на "новата Тоскана" и че никога не били чели за такъв проблем, но излезли от София със своя "Фиат Брава", без да превишават разрешената скорост. Пътищата били осеяни с ченгета, и, както Джон забелязал, били “по-дебели и по-малко свирепи” от сръбските. Това, което ги шокирало, била околността: "равнините в Централна България изглеждат като постсъветска пустош, осеяни с индустриални остатъци от разпадналия се социален и политически ред." Авторът бил виждал много от Източна Европа, включително и източно Косово, но нищо не му напомняло нито за тази мрачна бърканица от пилони, разрушени фабрики и отвратителни сметища, нито за хоризонта, който бил назъбен от тъмни кули и блокове. Според него България не била просто бивша комунистическа страна, а напълно в съветски стил. И точно като СССР имала опита на колективизацията и урбанизацията, което довело до катастрофални последици. Когато стигнали до Пловдив, решили, че в планината “е задължително да бъде по-добре” – ето защо те тръгнали на юг и нагоре в посока Гръцка Македония Но скоро стигнали до извода, че българският съветски стил не бил пожалил дори върховете на планините. Дори планинските села показвали ленинската доктрина, навсякъде имало руини от високи кули и празни фабрики като тези в Косово. Смолян направо им изкарал дъха в отрицателния смисъл. Високо в планината, където трябвало да се ловят вълци и мечки, се намирал индустриален огромен град, който бил в процес на разпадане на части. “О, Господи!” казал Джон, докато карали към мястото на срещата с Лиъм. “Това е необикновено – да обикаляме бедняшките квартали в планината.” В бензиностанцията на ОМV, където било единственото място, където те се чувствали комфортно в целия Смолян, най-накрая срещнали Лиъм. Името му не било истинско, а просто ник. Той не бил ирландец и даже не говорел английски, но си бил довел преводач. След тежък разговор тръгнали към обещаната планинска вила. Пристигнали почти по тъмно, но все пак успели да видят “вилата на мечтите си”, която представлявала отново някаква мини съветска неразбория от индустриални остатъци, смачкана между разни подобни сгради. Цената също се вдигнала от 5000 на 7000 евро. Нямало ток, а накрая преводачът казал, че на Лиъм майка му била умряла във “вилата”. Излезли от вилата, а Лиъм продължил да ги затрупва с предложения, офертите за които носел в лаптопа си. Нито една не им харесала. Показал им даже бивша резиденция на Тодор Живков. Изчерпило им се търпението, а и преводачът бързал да си ходи и да се отърве от тях. Попитал ги за последно какво търсят, а те отговорили “изолирана вила, нещо по-старо и ако може на поляна”. Лиъм казал, че такова нещо в България няма, а и цените скачат всеки ден и трябвало да побързат, ако искат да вземат нещо преди да започне строежа на шосето към Гърция”. Последната си нощ прекарали в хотел, собственост на българка, омъжена за британски азиатец. Веси била изумена от техния приключенски дух. Нагостила ги и им казала, че познавала някакъв англичанин, който си купил вила до Варна, но не можел да живее там, защото нямал разрешение за постоянно пребиваване. Те й обяснили, че били проучили въпроса и можело, ако си регистрират тук фирма, да живеят без проблеми. Според нея българите не искали да продават хубавите си къщи на чужденци. Получили и последния си урок за българския живот, който липсвал в упоменатия уебсайт. Хванали автобус, който трябвало да пристигне за 6 часа до Белград, но им отнело 15, 4 и половина от които прекарали на българската и сръбската граница, където им претърсвали автобуса, очаквайки да им платят. Сръбска циганка ги посъветвала да платят 200 евро. Дали им по 50. Не се чувствали разочаровани или учудени, а по-скоро като пълни глупаци. Обобщават, че поглеждайки назад, било абсурдно да открият “новия Прованс” или “новата Тоскана” в кътче, чиито съкровища могат да бъдат купени от среден британски студент. България може и лесно да стане член на ЕС през 2007 г, но не е нито Ирландия, нито Гърция, нито Португалия. Това не е земя, която просто се нуждае от няколко нови пътя и малко боя. Съветския комунизъм така е преобразил страната, че ще й трябва поне половин век, за да се оправи. Пожелават на британските пионери във Варна, Велико Търново и други части на страната много късмет. Но след тази седмица те вече не искали да бъдат част от новата вълна. На снимката: Произволно избран изглед на обявен за продажба имот в "разпадащия се на части огромен индустриален град" Смолян |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
НАП хвана в крачка автосервиз, обслужващ луксозни коли в Пловдив
17:17 / 12.12.2024
Сиромахов: Оставете чорапите и пяната за бръснене, имам по-добра идея
15:19 / 12.12.2024
Брад Пит и Анджелина Джоли отново заедно
22:56 / 12.12.2024
Съобщение от НАП до физическите лица, които попадат в този регистър
17:03 / 13.12.2024
Иво Иванов: Особен нечовешки екземпляр, няма друг подобен случай
11:05 / 12.12.2024
Млади учители напускат професията
08:31 / 13.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
