"Руската православна църква не разглежда въпроса за смяна на календарния стил", - заяви в интервю за РИА "Новости" протойерей Николай Балашов, секретар по въпросите на междуправославните отношения към Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия.
"Юлиянският календар е скъп за нашия православен народ и е една от културните особености на нашия живот", - заяви Балашов, като същевременно обясни, че към настоящия момент по стария (юлиански) стил е календарът само на Руската, Грузинската, Йерусалимската, Сръбската православни църкви и на атонските манастири. Всички останали 11 Православни църкви празнуват Рождество Христово като католиците - в нощта на 24 срещу 25 декември. "Но те ползват не "католическия", григориански календар, а т. нар. "новоюлиански". Засега той не съвпада с григорианския. Разминаване от един ден между двата календара ще се натрупа до 2800 г.", подчерта представителят на Московската Патриаршия.
Календарната реформа, заменила юлианския стил с григорианския, е предприета през ХVІ век от папа Григорий ХІІІ, откъдето носи името си новият календар. Целта на реформата била да се коригира нарастващата разлика между астрономическата и календарната години.
Със същата цел през 1923 година по инициатива на Константинополския патриарх се състояло съвещание на православните църкви, на което е прието решение за промяна на юлиянския календар. Руската православна църква, по силата на известните исторически обстоятелства, не е успяла да вземе участие на това съвещание. Когато научил за съвещанието в Константинопол, Патриарх Тихон все пак издал постановление за преминаване към "новоюлианския" календар. Но това предизвикало, по думите на Балашов, "протести и настроения сред вярващите". Затова постановлението било отменено след по-малко от месец.
Представителят на Московската Патриаршия съобщи също, че разминаването от един ден на юлианския календар с астрономическата година се натрупва за 128 години, на григорианския - за 3 хиляди 333 години, на "новоюлианския" - за 40 хиляди години.