Феновете със сигурност помнят един от най-колоритните образи в тийнсериала "София ден и нощ" - този на Марина, изигран брилянтно от Елена Алекси. Това, което атрактивната дама преживя наскоро обаче, разтърси всички и със сигурност ще ви накара да изтръпнете от ужас. А и да се замислите за родната действителност!
Алекси, която е иновативен моден дизайнер, преди броени дни получава алергичен шок без да е имала алергии, който за минути я изпраща в ситуация буквално да се бори за живота си.
"Днес се случи нещо много неприятно. Получих алергичен шок, без да съм имала някога каквито и да е алергии! Мъжът ми щото е черна нинджа запази пълно присъствие на духа и реагира като един истински боец. Грабна ме и ме метна в колата и газ с двеста до Искрец до единствения самотен кабинет, за който знаем че има там. Тука вмятам, че и аптека няма, това го знаем със сигурност.
И изненада ... И кабинет се оказа, че вече няма ... Аз почти в безсъзнание междувременно изпадам в пълно. Започвам да не мога да дишам, да говоря, подувам се цялата, почервенявам, очите ми се затварят от подуването и се наливат с кръв. Всичко се развива за някакви минути а придружаващите събития започват да стават истерични", пише чаровната блондинка в социалните мрежи и изправи на нокти последователите си. Благодарение на бързата реакция на съпруга си, който е направил и невъзможното - възможно обаче, сега тя има шанса да отвори очите на мнозина с поста си. Ето как продължава поста й:
"Мъжът ми скача обратно в колата и докато се опитва да ме накара да остана в съзнание започва да кара със същата скорост до спешното в Своге. Пътя съм ви го показвала, по него с повече от 30 не може. Междувременно аз обръщам очите... И успявам да чуя само някакви викове около мен от него и сестрите и лекарите в спешното... Е оцелях след 4 часа битка за живота ми! Тук искам да им благодаря на тези хора.
Щото въпреки системата са останали ХОРА! Щото спешното в Своге не е най-хубавото място на света Направиха всичко по силите си, за да ме спасят и да, това ме навежда на едни мисли, за една разрушена и порочна здравна система. За липсата на алементарни неща, като аптека поне в малките населени места. Дори не мога да си представя, колко ли хора са си отишли заради това. И колко са виновни хората, които са я опорочили, за да пълнят шкафчета и сейфчета ... При мен беше късмет, късмет, че мъжа ми е боец и премина през път като лунен пейзаж заради мен! Други може би не са имали този късмет! А всъщност най-важното нещо е живота!"