Само онзи, който никога не е посещавал старата част на град Пловдив, не е оставал влюбен в нейните красиви и тайнствени къщи, в мириса на старо дърво и боя, в невижданата никъде другаде гледка, която се разкрива пред погледа му. Само онзи, който никога не е посещавал старата част на град Пловдив, не е изпитвал непреодолимото желание да се връща там отново и отново.
Трудно е да се разкаже историята на този град, дори когато си живял там дълги години. Трудно е да се опише чувството, което изпитва човек, заставайки на едно от 7-те тепета и виждайки невероятната гледка, разкриваща се пред него. Трудно е, виждайки го веднъж, да не се върнеш пак.
През 1956 г. Старият град е обявен за архитектурно-исторически резерват. Той е мястото, в което можеш да се потопиш едновременно в духа на Античността и Възраждането. Той е мястото, в което се срещат различните епохи и изграждат една магическа картина. Античният стадион се намира в центъра на Стария Пловдив. Построен е в характерния за малоазийските градове тържествен архитектурен стил. Седалките са разположени на 14 мраморни реда, декорирани с релефни подпори, издялани във формата на лъвски крак. Главната част на стадиона е пистата за надбягване, която започва при главния вход и достига северната част, при която е оформен завой, наречен сфендон, използван при надбягванията с колесници. Непосредствено до него се намира Джумая джамия. Тя е главният мюсюлмански храм в града. Първоначално на това място е била катедралната черква “Света Петка Търновска”. По времето, когато е управлявал султан Мурад II (1421–1451), сградата е била съборена и на нейно място построена днешната джамия, наречена Улу Джумая джамия. Точно зад джамията започва и старата част на града.
Първото нещо, което ще видите, навлизайки в нея, е величествената катедрална черква “Света Богородица”. Построената още през IX век средновековна църква, посветена на успението на света Богородица. Днес посреща гостите на града и ги очарова със своите размери и величие.
Малко по-нагоре от самата черква, между двата хълма Джамбаз и Таксим, се намира и една от най-големите забележителности на града - Античният театър. Едва ли има човек, който, дори и да не е посещавал Пловдив, да не е чувал или поне да не е виждал на снимка един от най-добре запазените антични театри в света. Най-малкото заради това, че и днес на него се провеждат много на брой културни мероприятия. Зрителната му част (театронът) е амфитеатрална и разделена на два ранга, всеки състоящ се от 14 реда седалки, издялани от мрамор, разделени на сектори от спускащите се към сцената стълбища. Двата ранга са разделени с широка хоризонтална пътека. Откъм страната на сцената се издига двуетажна постройка, наречена скене, със странични крила. Открити са надписи и изящни статуи, които сега са включени в архитектурата на сградата.
Къщата на пловдивския търговец Аргир Коюмджиоглу. Построена през 1847 г. от родопския майстор хаджи Георги Хаджийски, тя е свидетелство не само за строителните му умения, но и за прогресивния, повлиян от европейските стандарти вкус на богатия пловдивчанин. Днес къщата на търговеца е превърната в един от трите действащи в България етнографски музеи, създаден през 1917 г. от видния етнограф и познавач на Родопите Стою Шишков. Той очарова посетителите си с богати експозиции, показващи материалната и духовната култура на Пловдивски край. Представено е голямото разнообразие на народното облекло, тъкани, шевици, музика и танци, характеризиращи най-добре двете основни етнографски групи, населяващи Пловдивския край - рупци и тракийци. Първата постоянна експозиция в музея е открита през 1952 г. Фондът е групиран в отделите “Селско стопанство и занаяти”, “Народни носии, тъкани и вътрешна обстановка”, “Музикални инструменти”, “Игри и обичаи” и “Архитектура”.
От дясната страна на Етнографския музей се намира един от символите на града – крепостната порта Хисар капия, съществуваща от дълбока древност.
Това са само част от за бележително стите на този приказен град. Онези, които ми направиха най-силно впечатление. Онези, за които първо се сещам, когато някой ме накара да разкажа за Стария Пловдив. Разбира се, има още много красиви места, които човек може да посети – къщата на хаджи Панайот Лампша, или още както е известна на пловдивчани - Балабановата къща, къщата на богатия пловдивски търговец и чифликчия Степан Хиндлиян, построена в периода 1835 – 1840 г., черквата “Св. св. Константин и Елена”, намираща се само на метри от Етнографския музей, тепетата, с които е известен градът. Все места, които очароват не само родните, но и чуждестранните посетители на града със своя стил и архитектура. Това е старата част на Пловдив по начина, по който я видях аз. Но едно е сигурно - можеш да четеш много за къщите, за музеите, за черквите, за всяка една част от Стария град, но не можеш да усетиш магията, докато не стъпиш дори и върху един от калдъръмите му.
Източник: Румяна Толова, в."Бъди БГ"








007
на 28.08.2006 г.
В Пловдив само главната е чиста ,сега има и 500 души болни от хепатит.Това е тежка ситуация и се говори за епидемия ,а кмета нещо неправи.Стария град е красив ,но това не е достатъчно.Вижте Франция тази година има 76 милиона туристи,това са пари за всички,хората живеят от това,това е разцвет на страната.Но ролитиците са на местото си,кметовете също.Нека да са пример за нас пловдивчани.
бб до 00.13
на 28.08.2006 г.
Говоря за Пловдив,аз съм кореняк провдивчанин и по- мръсен въздух не съм виждал.Живея от 20години в едта красива страна и такова замърсяване няма.Управниците се грижат да запазят чист въздух и да се живее добре.А,аз нямам никакво расистко виждане,живея с всички раси,това не ми пречи и работя с негри които са чисти и невероятно вежливи.За въздуха в Пловдив трябва да се помисли и за чистотата.
бб
на 27.08.2006 г.
Мръсен и неекологичен град пълен със зарази.
ели
на 24.08.2006 г.
Аз съм омъжена в Пловдив и вече 18години живея в този град.Наистина е невероятен и е запазил своята автентичност.Обичам града,харесват ми хората,тук са родени децата ми и за тях няма нищо по мило и родно от този град
Анонимен
на 14.08.2006 г.
Много хубаво е, че Старият Пловдив запази автентичния си чар, а не бе комерсиализиран като Созопол и Несебър, например.
Peter
на 14.08.2006 г.
GUSTO MAINA FILIBETO
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им!