Хора с редки имена празнуват днес

На 25 януари имен ден празнуват всички, които носят името Григор (означава "който бди" или "григорос", което значи "бърз"), Гриша, Григорена. Православната църква почита на този ден паметта на Свети Григорий Богослов, Назианзин, архиепископ Константинополски. 

Свети Григорий е роден през 329 г. в градчето Арианз в област Кападокия. Учил първо в Назианз и после в Кесария, където бил съученик на младия тогава Василий Велики. След това двамата заедно учили в Атина.

Когато се завърнал в родината си, високообразованият и много талантлив Григорий бил ръкоположен за свещеник, но още няколко години живял като отшелник на север, в Понт. Заедно с Василий се упражнявал в духовния живот и писал научни богословски трудове. Оставил наистина впечатляващо книжовно дело. Благодарение на поетичния си дар свети Григорий написал и хиляди стихове с духовно съдържание. Но времето било белязано от борбата с ереста на Арий и затова се наложило Григорий да се завърне в родното си място и дейно да участва в църковен живот.

През 372 г. бил избран за епископ, а през 378 г. по предложение на Антиохийския събор бил издигнат за архиепископ на престолния Цариград. По онова време всички храмове в столицата били в ръцете на арианите и затова се наложило православният архиепископ Григорий да преустрои в църква едно помещение в своя дом, където служил и проповядвал в защита на православното учение. В този домашен храм отличният богослов произнесъл прочутите си и задълбочени Пет слова за богословието, които дали основание за прозвището му Богослов.

Положението обаче продължавало да бъде много тежко. Еретиците водели не само идейни спорове, но и нападали физически защитниците на православната вяра. Свети Григорий без страх устоявал на техните нападения, а император Теодосий Велики го поставил за председател на Втория вселенски събор в 381 г. Но въпреки идейното надделяване над арианството, част от епископите продължили да му се противопоставят. Затова свети Григорий подал оставка и се оттеглил в родния си Арианз, където завършил живота си в молитвено уединение през 390 г. 

Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на Св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичните му стихове.