Журналистиката за награда "Пловдив“ – без уважение и себеуважение

Носител съм на тази награда. Участвал съм и в няколко комисии, които са гласували за победителя. Наясно съм с тръпката от номинацията, тръпката от първия подбор и тръпката от финалния вот.

Вече са ясни тазгодишните номинации в 10-те раздела на награда "Пловдив“. И е ясно, че комисиите ще имат само едно заседание – на 22 май, за да определят победителите. Отпада първото събиране, на което се гласува за трима финалисти, тъй като няма категория, в която номинациите са повече от три.

Дори са ясни победителите в три от категориите – "Архитектура“,  "Аудио визуални изкуства, фотография и операторско майсторство“ и "Журналистика“. В тях има само по една номинация. Няма никаква тръпка. Това не означава, че номинираните не заслужават победата, напротив – честито!

Първото впечатление е за явно неуважение на гилдиите към наградата, особено в тези три категории. Другата версия е възможен бойкот заради несправедливи решения в предни години.

 

Журналистическата гилдия  не е намерила никакви мотиви, никакви основания да номинира свои представители. Но е намерила много основания да се самоунижи. Отношението й е обидно безразлично към шанса да се бори и да се доказва, да заслужи повече уважение.

 

Номинации за журналистика е имало в изобилие - между 15 и 20. Все едно тогава е имало страшна журналистика, а сега никаква, така излиза.  А статуетката за журналистика по традиция винаги е подхвърляна, подритвана  и одумвана. Защото се смята, че в този раздел няма никаква справедливост, тя е навсякъде другаде , но не и когато се отличава журналист.

Напротив, има справедливост.  В тази игра съм и знам, че тя е доста мръсна. Веднъж спечелих , два пъти  губих. Когато загубих, не се разплаках, не скочих от десетия етаж и не гледах другите с омерзение – онези, които уж са ме прецакали. Бях сигурен, че победителят я заслужава повече от мен и комисията е забелязала това.

И какво да кажа сега на тези, които били недоволни. Нищо не искам да им казвам. Само знам, че в комисията не се обсъжда какво искат работодателите от своите журналисти. Защото в тази игра, колкото и гадна е, има правила. Когато губех, или губеха хората, които предлагах, се сещах за тях. Първото правило е какъв авторитет има този, който предлагаш, пред онези, които го оценяват. Второто е какъв авторитет има предлагащият – човек, група, медия. В комисията може и да няма носители на "Пулицър“, но това са златни правила.

Това е положението с единствената номинация тази година, а и с рехавите в предишните три-четири – преди да изгубим уважението, изгубили сме самоуважението.

Комисията може да ни напомни за това като произнесе и своята присъда – да не посочи победител заради липса на уважение и себеуважение. Нали самите журналисти са сметнали, че годината е била нулева.