"Червените ескадрони“, които "в утрото на светла ера, с факела на нова вера“ застанаха до Альоша и бранят да не падне и кепето му дори, се готвят да връхлетят и градската градина на Пловдив, известна като Дондуковата.
Местните активисти на БСП и "Възраждане“ ни предупреждават да не пипаме името на градината, защото Дондукова страшно много им харесва, а предложението тя да се именува "Иван Вазов“ нямало общо с поколенческата памет.
Вие идиоти ли сте, за да твърдите, че поколенческата ни памет трябва да е свързана с генерал Дондуков-Корсаков, а не с Иван Вазов. Точно така се изразяват другарите комунисти в своята декларация – това не било само градина, а и физически израз на поколенческа памет – имало паметници на капитан Бураго, на Вазов, на Захарий Стоянов. Но в сърцето им е Дондуков-Корсаков, който е руски губернатор на "освободена“ България. Да ги пита човек какво тогава празнуваме на 3 март като ни управлява руски генерал.
Почитателите на "червените ескадрони“ и присъдружните им "възрожденци“ имат сериозен проблем – руският ботуш, руската нагайка, руският шинел, руският пагон са по-мили за тях от българския дух – политически и културен. Те са облекли своя патриотизъм в рубашка и си мислят, че така могат да маршируват през Вазов, Ботев, Левски – и на тях им приготвили рубашки.
Сега е ред на общинските съветници – извън БСП и "Възраждане“, които умират от страх да говорят за Альоша, да покажат имат ли кураж да се поклонят на Вазов, който пет години живее буквално в градината. Не е толкова страшно, както с Альоша, няма да ги бият. А и да ги набият, ще е за хубаво – имат повод да си отворят устата и за окупатора на Бунарджика.