Ако обединеното трио взима решенията си на бутилка водка, както твърдят наскоро отцепилите се бунтовници, има логика в поведението на избирателя - той често взима решенията си по същия начин. Водката има обединителен и окуражаващ ефект - да обявиш война на Турция и Македония едновременно, да се оградиш като концлагер с висока стена и да вкараш разхайтената младеж в казармата. Това знаят, това обещават патриотарите.
"Да превърнем страховете на хората в собственото си политическо оцеляване" е мотото на обединението. А блясъкът на кремълската звезда в очите им води към все по-възможното брутално управление с техните другари от БСП. Една бутилка водка ще свърши работа.
На всичкото отгоре те обичат и да се гордеят. Водачът на листата в Пловдив Славчо Атанасов прелива от гордост. Той се гордее от нищоправенето си като кмет, гордее се, че отново иска да е кмет, гордее се със загубеното си време в Народното събрание, където не си мръдна пръстта за Пловдив, сега се гордее, че патриотарската листа била само от пловдивчани.
Голяма гордост, голям праз!
Славчо се гордее, че втори в листата е бившият му съпартиец Александър Сиди, който го нарече смешен кмет на Пловдив, заслужено изритан от пловдивчани, предател на ВМРО. Той е горд, че за да оцелее политически , си е плюл на фасона.
И Сиди има повод за гордост - че е загърбил принципите на старите воеводи , в името на които заклейми предателя Атанасов , и стана по-смешен от него.
Пловдивската патриотарска листа е като другите в страната - на принципна основа, на която се крепи и обединението - да си плюем в лицата и смело към властта.
Някъде не издържаха и напуснаха омерзени. В Пловдив са горди.