От началото на мандата призовавам кмета Костадин Димитров и екипа му да кажат нещо интересно, нещо впечатляващо, шокиращо дори. Ей така – да видим, че градът живее, че има управляващи, които могат за миг да се отдадат на фантасмагориите си, че имат чувство за хумор, за самоирония. Да усетим, че могат да мислят.

И ето благата приказка – фуникуляри ще пълзят към Альоша.  

Това исках да чуя. Удовлетворението от тази проявена смелост – въжена линия до покрива на Пловдив, е пълно. Започва проектиране на трасето, обследване и едни 500 000 лева за начало.

Краят ли? За това да не мислим – край може и да няма. Но имам сериозно подозрение – правим въжена линия само за да видим по-лесно и по-бързо другаря Альоша. Разбирам, че краката на соцветераните вече не ги държат, но такова уважение към един окупатор бива ли.

Успокоявам се, че докато този проект бъде готов, дай Боже, Альоша няма да е горе – и аз малко да пофантазирам.  

И хайде още малко смелост. В една майска утрин на 2012 година беше промотиран проектът "Полет над най-стария жив европейски град“ – въжена линия с няколко станции по хълмовете на града, започва от Панаира до Трихълмието и по другите тепета. Новината съобщи арх. Илко Николов, тогава председател на Общинския съвет. Имало бизнес план, възвръщаемост на инвестициите. Не било само една гола идея. Идейният проект беше изработен от Жорж Трак.

Минаха 13 години и няма нищо. Ако се туткаме и толкова за по-елементарния фуникуляр – 2039-а. Що Альоша да е още горе?

А "градинката на Иван Стоянов“ – на стълбите на Каменица, е под прозореца на офиса и направо се разхождам върху нея. Тя е цъфнала в цялата си прелест с претенциите да омайва като нещо невиждано. Вдъхновена от зам.-кмета по екология, "градинката“ предизвика опияняващ възторг и отвращение от безпардонния кич.

Сякаш ни казва, че спасение няма – замръзнали сме някъде между фолклорни фестивали с бира и кюфтета и бутафорни градинки.

И изведнъж – въжена линия. Има напредък, дами и господа. За другарите – фуникуляр до Альоша.