Невероятен съспенс!
Така Хичкок е стоял пред фурната, в която съпругата му Алма сложила да се изпече суфле със сирене. Очите му останали залепени за вратичката. Какво ли става зад тази врата, питал той на всеки пет минути, понижавайки глас, за да не развали кулинарната магия. Когато най-накрая мисис Хичкок извадила съвършеното суфле, мистър Хичкок бил в състояние на нервно изтощение . Без повече суфлета докато не си купим печка със стъклено прозорче - не издържам на този съспенс , казал великият майстор на съспенса.
Сега около нас и тютюневия склад е пълно със стъклени прозорчета. А и не е нужно чак толкова, тъй като всичко се вижда като на длан. Какво виждаме ли?
Виждаме, че ще браним със зъби и нокти правото на града да бъде Европейска столица на културата. Готови сме да обявим война на онези сред нас, които заради провинициални комплекси, поставят под съмнение това право. Затова с удоволствие виждаме гражданско общество, което, хванато за ръце, е достатъчно силно да избие комплексите на всеки идиот и в същото време да каже: "Това е Пловдив, борете се за него!".
Това виждаме и без прозорчета, съвършено ясно е. Да оставим настрана, че някои граждански активисти носят в джобовете си тухли от склада, които не искат да върнат обратно, а да ги стоварят върху нечия глава. Това не е толкова лошо, дори е добре, ако главите са правилно подбрани и не се крият в килера.
Добре, ще се борим, но какво имаме насреща като подкрепа? Какво друго виждаме?
Партийно суфле, което съвсем не е запечено във фурната на мистър Хичкок. Тон даде госпожа Пепа Деведжиева, която изрази лична и, предполагам, позиция на ДСБ. След подобна декларация тютюневият склад би трябвало да рухне до основи и изобщо да го забравим. Няма и грам съспенс, пълно разочарование. Пловдивският лидер на ДСБ опитва да превърне проблема в партиен - партията напред, след нея обществото. Ами нали затова активистите носеха тухли в джобовете - за партиите.
Виждаме и червена декларация, която брутално подменя ценности. Градският съвет на БСП сякаш се намира на руините на древен паметник, пометен от Ислямска държава. Точно така - "Пловдивчани бяха потресени от тези действия и ги сравниха с погромите, които Ислямска държава извърши спрямо архитектурните и археологическите ценности в завладени от тях територии", пише в документа. Нелеп социалистически изказ и то в момент, когато градският съвет на господин Гергов е върху собствените си руини. А пловдивчани наистина бяха потресени по време на местните избори. Бяха потресени и по време на червеното управление от 2009 - 2011 г.
Партийните комисари действат по този начин. Опитват се да изглеждат значими пред нечии развалини. Тяхната значимост обаче рухна далеч преди склада, който вдъхнови скопените им декларации.
И ето го истинският съспенс, ако трябва да го търсим под дърво и камък - мълчанието на патриотите. Те са големи любители на декларации, жалби и питания, а сега са млъкнали зловещо. Постъпват съвсем правилно. Те знаят защо мълчат. Всички знаят.