То някак и между другото предадохме Стамболов в ръцете на хора, като тези двамата. Какви са те, ако не наследници на духовните убийци на Стамболов. Това е кощунство с паметта на великия държавник - неговите убийци да раздават признания в негово име.
Свидетели сме на исторически позор. Онези, които усърдно и неуморно работят да ни пришият към своя любим евразийски съюз, раздават индулгенции в името на велик български политик, който беше посечен защото не искаше да види как това се случва, не искаше да приеме, че това е възможно.
И тези хора не се гнусят от действията си.
Дори владиката Николай призна, че изпитвал колебания дали да участва в събитието. Още малко и да им каже да не го занимават с глупости. Но колебанията на Николай не идват от факта, че срещу себе си има руски агенти, не идват от поруганата памет на големия българин, не идват дори от неприязънта, които той изпитва към самия Стефан Стамболов. Той бил смутен, защото намира суетата за вредно и опасно качество. "Ние, православните християни, дефинираме гордостта като грях и то смъртен. Да приема, а още повече да повярвам, че съм "лидер в духовността" или "духовен лидер" означава безвъзвратно да изпадна в този грях, което е стъпка към погубването на душата. Това, разбира се, аз не мога да си позволя", казва владиката пловдивски.
Толкова за неговите терзания. Останалото е срам.
Николай, който отбягва упорито честванията на големия държавник на площад "Стефан Стамболов" в Пловдив, приема награда "Стамболов". Колкото и да се е колебал, отстреща са кръвните му братя, с които плетат мръсните си интриги, с които заговорничат срещу България.
Ако Стамболов може да види отнякъде как руски подлоги са учредили награди с неговото име и ги раздават на митрополити, за които няма нищо по-свято от Руската православна църква, вече да се е хванал за кобура. Той затова е бил твърд към Светия синод и някои митрополити, за които бог е Русия. В словото си Николай нарича това грях на Стамболов и твърди, че "неговата мъчителна смърт е изкупила голяма част от греховете му."
Приемайки наградата "Стамболов", владиката Николай се държи като убиец на Стамболов. И нахално твърди, че "историческата наука проявява известна търпимост към недостатъците на държавните дейци, когато посмъртно делата им са се оказали полезни за общонародното дело и националните интереси, такива, каквито светската историческа наука ги разбира."
Владиката Николай ненавижда Стамболов."Целият ми опит ми говори, че наложеното още по времето на Стефан Стамболов неопределено, светско отношение към Българската православна църква не е изживяно докрай, като неговите рецидиви се проявяват отново и отново", заключава този "лидер в духовността".
Събрани на едно място - Гестапото, Николай и Шаренкова, да говорят за Стамболов, е все едно Хитлер да изнася лекция в Аушвиц за хуманното си отношение към евреите.
Това е национален позор. И ще продължим да търпим безочието на тия хора, защото има далеч по-важни теми - да спасим две лъвчета, да няма втори лифт на Банско и да покажем колко дълбоко сме вникнали в Истанбулската конвенция.