На 23 декември 2016 година написах дописката "
Домът на Ботев е спасението му. Ако не, майната ви!“ Защото в края на годината се режеха горти, даваха се обещания. Така направиха и в Ботев. Хубаво е. Малко топлина и приказки за общия дом. Беше много хубаво.
Защото и аз - като ботевист, се озъртам за клубния дом. Още няма дом.А цялото жълто-черно щастие на този свят, цялата жълто-черна мъка на този свят, всичките жълто-черни мечти на този свят ще бъдат събрани в този дом. Сега къде са? Защото ги няма хиляди ботевисти, които може и да не се интересуват с кой крак е ритнал топката поредният гастрольор, но могат да топлят клубния дом.Защото и аз като тях искам да ми върнете жълто-черния дух.
След година и половина от обещанията за общия дом Ботев стана на 106 години. Обич на 106 години! От клуба са емоционални до краен предел:
"БОТЕВ" не може да бъде сив. Той е жълто-черен. Радва се и блести в цвета на слънцето, плаче и тъгува в този на мрака. Но винаги е с гордо вдигната глава и остър, вперен в бъдещето поглед.
Сега топката е в нашите крака, приятели. Това, което историята ще разказва за нашето време зависи от начина, по който ние ще продължим играта, започната от нашия отбор преди точно 106 години. Нека заедно накараме следващите поколения Ботевисти да продължат да вървят с гордо вдигната глава!
Историята продължава... защото Той не умира!
Горещи жълто-черни души, които бранят със зъби и нокти идеалите на своя патрон.Страхотно е да обичаш на 106 години.
И сега какво – да не би треволяците на Колежа са по-упорити от всякакви увъртания, че Ботев е велик клуб и няма как да умре под бурените. Това е един от отговорите, които търсят жълто-черните приятели. Те могат само за пореден път да почистят бурените и сигурно ще го направят.
Днес стана ясно, че до края на март концесията за стадион "Христо Ботев“ще бъде развалена, ако няма друго решение. Шикалкавенето няма край. В края на годината клубните началници искали едно, сега били на друг акъл – продължаване срока за строителство в рамките на тази концесия, което законът не позволява.
Ръководството имаше идеална възможност да каже стината и да му олекне. Ако я знае, разбира се. Не знаем какво да правим с Колежа. Нямаме идея. Това също е отговор.
Периодичното разчистване на буренете само напомня, че идентичността на Ботев е заплашена, клубният дух е в опасност. Нищо вече не върши работа. Всичко е в Дома на Ботев – или го има, или го няма.
Ботев не може да бъде сив, казвате жълто-черни приятели. Искате да свети като слънцето.Затова не се страхувайте да кажете: Искаме дом, иначе майната ви!
Честит празник, ботевисти!