Общинар насита няма. Това е изводът, който се налага в последния месец от мандата на местните парламенти в цялата страна. По градове, села и паланки общинските съвети са се втурнали да правят търгове и замени като за последно. Известно е - желязото се кове, докато е горещо, а до кметските избори вече остават броени седмици. За стотици общинари това наистина са последните дни на власт. И всеки бърза да си "захване мая" за следващия етап от живота.
В Пловдив мнозинството си гласува текст, според който близо 90 улици от "синята зона" на града трябва да се дадат под наем чрез конкурс на парче. И за да се знае, че търгът ще бъде спечелен от "нашите", е поставено условие: предимство в класирането получава кандидатът, който първи е внесъл документи за участие в конкурса.
Ето защо в местния вот тази година ще участва рекорден брой за най-новата ни история партии - цели 90. Оказва се, че няма нищо по-вкусно от общинската баница. Пари от Брюксел я изкрънкаш, я не. Но селската мера или общинските сгради са си твои. Затова и всички политици и общинари искат по-голяма самостоятелност на местното самоуправление. Което те разбират като самоуправство с цел пълна пеликанска гуша на раздяла. Анализът е на вестник "Стандарт".