© Plovdiv24.bg

Сегашният повод за възвестяването на всеобщата радост в Града на тепетата обаче беше далеч по-прозаичен - църковният брак на телевизионния водещ от bTV Николай Бареков. А митрополитът, който нареди камбаните на всички църкви в Пловдив да бият и така на практика приравни бракосъчетанието на тв журналиста до "царско", е пловдивският владика Николай. На обвиненията на духовници, че с това е нарушил канона на БПЦ, той отговори така: "Не нарушавам канона на православната църква, защото той позволява това в чест на обществено значими личности."

След това събитие, ако миряните в Пловдив са имали дори и малка надежда, че владиката им "ще изпълни дните на своето служение" единствено и само "с ревност по божието дело", както обеща, след като зае високия църковен пост, то тя вероятно вече е на път да се изпари. Митрополит Николай им даде достатъчно поводи за съмнение. На фона на аскетичния живот на предшественика му дядо Арсений, който обикаляше енорията си с лада, беше известен със своята дипломатичност и странеше от излишната светска и медийна показност, наследникът му дядо Николай е на път напълно да заслужи определението църковно юпи, както стана медийно известен покрай избора му за пловдивски митрополит преди година и половина.

Модерният канонист

Роденият преди 39 години пловдивски митрополит със светско име Николай Методиев Севастиянов е най-младият член на Светия синод, духовен и административен водач на най-голямата епархия (обхваща пет области - Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Хасковска и Кърджалийска). Той завършва двегодишния паралелен курс на Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". След това специализира в Московската духовна академия. През 2001 г. е хиротонисан за знеполски епископ и става викарий на патриарха и софийски митрополит Максим. През февруари миналата година беше избран от Светия синод за пловдивски митрополит. Николай е и най-противоречивата личност в БПЦ заради: праволинейността и безкомпромисността си в спазването на канона в църковното служение и в същото време с поведение винаги на ръба на скандала и религиозния екстремизъм. По тази причина и мненията за него варират от "осанна" до "разпни го". Привържениците на младия владика възприеха избора му като знак за смяна на поколенията в БПЦ. Като най-положителните му качества те посочват безупречното богослужение и административните му умения да управлява епархията. Митрополит Николай беше първият владика, който въведе онлайн богослужението. В дните преди Великден миряните в Пловдив можеха да видят лично владиката да ръководи монтирането на огромна икона на откритата сцена в двора на катедралата. Заедно с това Пловдив беше залят от билбордове с поздравлението за Великден "Христос Воскресе!". "Така и хората, които не могат да дойдат на богослужението в църквата, ще почувстват радостта и ще усетят присъствието на Светия дух", обясни тогава владиката. Заедно с това митрополит Николай въведе и железни правила за свещениците - по отношение на облеклото, като ги задължи духовниците да заменят старите раса с нови. Въведе и строга отчетност на свещите - това вече става чрез стикери, лично раздавани от него. По време на църковно-народния събор в Рилския манастир изненадващо предложи църквата да се върне към стария календар, което не беше прието. Мотивите за това предложение така и не станаха ясни, но за сметка на това духовници коментираха тогава, че, ако подобно нещо се приеме, това ще бъде предпоставка за възникването на нов разкол в православната църква. Отхвърлена беше и екзотичната му идея изборът на патриарх на БПЦ да става чрез жребий измежду трима претенденти, излъчени от събора.

Религиозният "екстремист"

"Митрополит Николай поначало е такъв - настроен фундаменталистки и позициите му винаги са крайни. У него няма любов, а любовта трябва да присъства дори в една критика", казва за пловдивския владика доц. Дилян Николчев. Думите на преподавателя от Богословския факултет пред в. "Стандарт" са по повод спирането на постановката на Добчев, но те са актуални за поведението на владиката изобщо.

Един от безспорните бисери на Николай е от посещението на папа Йоан-Павел II в София през 2002 г. Тогава младият викарий се опита да организира протестно шествие на свещеници и миряни срещу визитата на светия отец и като легенда из София се разказваше как е заключил олтара с даровете за папата. Няколко години след това Николай обясни поведението си така: "Това, което направих, е да вляза в Светия олтар на "Свети Александър Невски" заедно с няколко свещеници, за да не позволя да бъде нарушен свещеният канон, а именно еретик да влезе в Светая светих, в Светия олтар на православен храм, защото след това той се счита за осквернен и би трябвало отново да се освещава." Думите на митрополита тогава предизвикаха бившия ни посланик във Ватикана от 2001 до 2006 г. Владимир Градев да изпрати открито писмо до владиката Николай и Светия синод със следните въпроси: "Казвате, че веднъж осквернен от еретици, православният храм трябва да бъде отново осветен. В тази връзка бих искал да Ви попитам защо като викарий на софийския митрополит допуснахте в храма "Света Неделя" да влязат масони и да извършат със свой ритуал опелото на Илия Павлов? Къде бяхте и защо тогава не заключихте дверите на храма за рушителите на Христовата църква? Къде беше тогава Вашата бдителност на епископ?"

Духовници от софийската епархия припомнят и още едно разминаване между думите и делата на митрополит Николай: през 2002 г. когато изгони местния свещеник от църквата в родното си село Долни Лозен за незачитане на епископския му сан, тогава Николай заяви: "В църквата има богоустановена йерархия, която изисква послушание към епископа." Четири години по-късно самият той прояви такова, като в знак на протест срещу решението на Светия синод викариите да представят доклади за участието си в живота на БПЦ подаде оставката си пред патриарх Максим като негов викарен епископ.

Формулата на успеха

Запознати с кухнята на взаимоотношенията в Светия синод твърдят, че причината за шеметния възход по стълбата на църковната йерархия на митрополит Николай е липсата на млади кадри в редовете на БПЦ. Това е едно от обясненията, че представител на т.нар. паралелци (както наричат духовниците, които завършват двегодишен курс в семинарията), какъвто е владиката Николай, успя да достигне до най-високото стъпало в БПЦ. Към това критиците му прибавят и факта, че макар през 1990 г. да е подстриган в монашество, той всъщност никога не е бил монах. Казват, че не е случайно и това, че въвеждането му в монашество е извършено от врачанския митрополит Калиник, известен от годините на комунизма като кадровика в църквата. И припомнят още един интересен детайл от кариерата на пловдивския владика: през 2002 г. Светият синод назначава тогавашния софийски викарий за игумен на Бачковския манастир на мястото на дядо Наум, но когато Николай отива да заеме мястото му, намира вратите на манастира затворени и се връща в столицата. Духовници твърдят, че приживе игуменът на Бачковския манастир разказвал как два дни преди да стане това, самият Николай му се обадил и го посъветвал да затвори вратите на светата обител, за да могат и двамата да си останат доволни от постовете си.

Има и още един очевиден факт за успешната кариера на младия митрополит - склонността на пловдивския владика да бъде винаги близък до силните на деня политици и бизнесмени. Като викарен епископ на патриарх Максим поддържаше близки отношения с тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Твърди се, че като митрополит поддържа топли връзки с бившия вътрешен министър Румен Петков и президента Георги Първанов. В Пловдив почти няма негова публична изява, на която да не присъства и близкият до държавния глава бизнесмен Георги Гергов. "Политиците вероятно виждат в негово лице бъдещия патриарх на БПЦ", казват духовници. Но и цитират предупреждението на св. ап. Павел, отправено към св. ап. Тимотей: "Ръце на никого не възлагай прибързано."

Източник: в.Капитал