Една от най-срамните страници в историята на Локомотив бе написана вчера по време на контролата срещу Хебър. Най-лошото на Лаута се случи. Феновете се хванаха за гушата и тръгнаха с юмруци да решават кой е по-голям привърженик, кой милее повече, кой какъв президент иска. Раната е открита и бърз лек за нея не може да се намери. Най-ценното в черно-бялата идея си отиде безвъзвратно в горещата юлска утрин на Лаута. Единството, което винаги е спасявало железничарския клуб, беше убито ритуално. Както и идеята. Нея вече я няма. На нейно място се всели омразата. Етническа, възрастова и всякаква. С изкривени от омраза физиономии младежи бяха готови да пребият възрастни фенове на Локо. По-възрастните пък от своя страна ръкопляскаха преди това доволно, когато полицаи махнаха младежи с плакати срещу Левент и Наков. Най-лошото е, че вчера на Лаута поискаха смърт. Няма значение срещу кого, дори той да се казва Емил Огнянов Наков. В чисто човешки план никой няма право да иска смъртта на другия. Защото животът се дава от Бог. Това трябва да го знаят и ултрасите, които иначе се правят на защитници на православието. Особено една част от тях, която се е нарекла „Бог е с нас". Дано са Прочели Библията. А там е написано, че който нож вади, от нож ще умре. Защото няма по-лесно от това, да набиеш безпомощен възрастен мъж. Много по-трудно е в най-трудните за любимия клуб мигове да преглътнеш своето его в името на любовта. А тя вече не е черно-бяла, както доскоро обичаха да пеят черно-белите фенове. Вече само омразата е черно-бяла. Омраза към другия, към различния, към всичко, което не е с нас. А под „нас" се разбира група хора, които манифестират своите идеи и искат да подчинят на тях всичко. Дори Локомотив! Гадно и обидно е да вдигаш ръка срещу възрастен фен. Срещу човек, който е аплодирал Иван Кънчев на мача, когато стадионът край Бирената е бил прекръстен Кънчова поляна. Срещу този, който е викал от възторг, когато Христо Бонев ниже гол след гол във вратите на Португалия, Холандия, ФРГ, ЦСКА, Левски, Тракия. Глупаво е да си мислиш, че всичко е сега и ние. Ние, кои ние? Под ние вече няма „Шампиони на България ние сме", както пееха всички под Шипка, на връщане от победата в Севлиево с 4:0, когато на ръце бе носен Дайо Джайеоба. Вече има само омраза. Проблемът на Локомотив не е възможността Левент Назифоглу да купи клуба. Проблемът на Локомотив е омразата.
Тя се зароди още преди няколко години, когато на някого му хрумна, че цветът на кожата му е достатъчно основание да се мисли за повече от Дайо Джайеоба и да го удари по главата, да го наплюе и да поиска да го направи на сапун. Интересна идея, но към претворяването й в действителност се пристъпва само когато въпросният е в група. Не когато е сам. Не беше ли българинът Александър Тасев президент, когато Локо бе с последно предупреждение за изваждане от професионалния футбол, когато шепа от имащите се за най-истински привърженици, сега манифестиращи срещу Левент, влязоха без причина на терена в Раднево и шамаросаха рефера Анатоли Дончев. Само тихата дипломация на Атанас Узунов тогава спаси отбора от В група. Тогава нямаше и помен от Левент, но пак имаше омраза. Сега на дневен ред е турският кандидат-купувач, който впрочем все още не се е отметнал от отказа си да купи клуба.
Всеки има право на своите виждния, на своите идеи и на това, да ги демонстрира. Неоспоримо право е това и на момчетата, които се обявяват срещу Левент като шеф на любимия им клуб. Те подкрепят безкористно Локомотив навсякъде, дори в най-трудните моменти, и имат право да кажат какво искат и какво не. Нямат обаче право да си присвояват черно-бялата идея. Нямат право и да отнемат любовта от другите, които са кръвно свързани с Локомотив от поколения, като си мислят, че светът започва с тях. Най-малкото защото колелото на живота се върти и утре те могат да се окажат в ролята на беззащитния старец, на когото озверял ултрас искаше да вземе камерата. Много повече, защото скоро на Лаута е на път да се превърне в реалност библейското пророчество: "Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме."
Черно-бялата идея не е на отделна група хора, тя обединява хора. Обединява ги около гениалния Христо Бонев, непримиримия Гочо Василев, магьосника Ружди Керимов, неповторимия Христо Колев (Бащата), който през седмицата си беше дошъл от Гърция, но не посмя да отиде на Лаута. Защото там беше омразата. Идеята е и около неповторимите привърженици, независимо от раса, пол и занятие. Защото горе вдясно на стадион "Девети септември" и на Лаута мирно съжителстваха един от най-велики художници на света за XX век Георги Божилов (Слона), бачкьортг от КЦМ, професорът в университета и хора от малцинствата. Тях ги обединяваше магията на Зума и останалите.
Жалко и много тъжно е, че магията и идеята се изродиха в омраза. Дано не е непоправимо!
Анализът е на вестник "Марица".