След години сигурно ще помним с усмивка изминалата година. Но тази година беше една от най-емоционалните за Ботев Пловдив - било то за фенове, за играчи или за ръководство. В началото на годината Ботев бе в горната половина на таблицата в "А" група, нещо непостигано през този век, гледаше смело напред и газеше всичко в Пловдив. През пролетта обаче нещо се пречупи и малко по-малко инерцията свали Ботев до 10-тото място, зад Локомотив. През лятото емоциите станаха още по-минорни, след като скандали тресяха щаба на Ботев. Какалов се грижеше сериозно да притеснява всички, феновете продължаваха недоволството си и протестите срещу Христолов, в отбора както обикновено цареше хаос. След това дойде и най-срамния за "канарчетата" месец от десетки години - поредни загуби от най-големите врагове - Локо Пловдив, Левски и ЦСКА с общ резултат 2:12.
Целта ни обаче не е ретроспекция на изминалата година, все още има цял месец до края на 2007-а. В горните няколко редове показахме хронологията на упадъкът на Ботев през тази година. Причината - просто онзи "бум" който беше постигнат през есента на 2006-а беше по-скоро някакво случайно стечение на обстоятелствата. Ботев Пловдив нямаше школа, нямаше база, нямаше стадион. Нямаше и ръководни органи.
Димитър Христолов се изявяваше като един богат диктатор, който вършеше цялата работа в отбора и, ако е имало хора на длъжностите изпълнителен или спортно-технически директор, то те са били фиктивни лица, получаващи заплати, за да печатат тимови листове и раздават заплати на 10-то число.
Днес обаче всичко изглежда съвсем различно. На поста спортно-технически директор е един от малкото футболисти през последните години, носили жълто-черната фланелка с гордост, давайки всичко от себе си на терена. Боби Димитов, дори в най-слабата си форма, успя да вкара гол на Локо за равенството 1:1, като в крайна сметка тази една точка спаси Ботев от изпадане. И за разлика от повечето легенди на българските отбори, тип "Гонзо", които не могат да завършат едно смислено изречение и се затрудняват да броят от 1 до номера на тениската си, Боби има собствен бизнес и скоро ще бъде висшист.
Изпълнителен директор на отбора от няколко дни е
Марин Бакалов. Рекордьор по участия в "А" група, повечето от тях с фланелката на Ботев. Въпреки факта, че не е нападател, Марин е вкарал 58 гола за "жълто-черните" в кариерата си. За сравнение - целия отбор на Ботев има общо 57 отбелязани гола за последните 2 сезона. Едва ли някой може да оспори, че
Марин Бакалов и Борислав Димитров са "канарчета" до мозъка на костите си. А това може да означава само едно - успехи. Защото ако в другите отбори разчитат на роми от Лом или пенсионери от Франция и Видин, то 3/4 от отбора на Ботев е съставен от юноши на тима и футболисти под 24 години. Момчета, на които ако им бъде показан "правия" път (тоест тренировки-тренировки-тренировки, а не Папараци-Плазма-Авеню) със сигурност ще преуспеят във футбола, защото ще дадат сърцето и душата си за Ботев. Нещо, което в момента за съжаление правят само в мачове срещу Локомотив Пловдив или Левски. А всъщност и срещу тези дразнители това става все по-рядко.
Проблемът е, че Ботев Пловдив има потенциал. Ботев Пловдив не е Локомотив Мездра и има огромен потенциал. Млади таланти, които могат да направят отбор, който отново да бие Левски и ЦСКА още от Ихтиман. Проблемът е, че този потенциал не се използва, защото няма пари - или парите, които се вкарват в отбора отиват не където трябва. Проблемът също е, че масово мненията са, че на Ботев му трябва "добра селекция и трансфери". Не драги фенове, на Ботев му трябва една хубава и модерна база за подготовка, една добра детско-юношеска школа. Школа, която ще осигури футболисти в пъти по-добри от Мануел Петерсон, Бенджамин или Даниел Мартенс. Или Игор Томашич и Лусио Вагнер, като сме почнали.
В крайна сметка всичко в отбора за момента върви нагоре, но Ботев все още е далеч от мястото, което му се полага. Никой не знае колко пари трябват на отбора, за да влезне отново в битката за зона УЕФА. Ако всичко продължи без проблеми, догодина Ботев ще разполага с бюджет от около милион и половина лева, което го нарежда някъде по средата на таблицата измежду отборите от "А" група. Разликата е, че тимове като Вихрен и Родопа пишат рекорди, когато на стадиона им отидат повече от 2000 души, които в крайна сметка правят оборот на продавачите на слънчоглед. Доскоро Ботев имаше може би най-постоянната и вярна публика, която ходи по 5-6000 на домакинските двубои, независимо дали противникът е Марек или евробоеца Литекс. Тя обаче пооредя и то неслучайно - последните години бяха едни от най-мрачните в почти стогодишната история на клуба. Напълно разбираемо е поведението на "стачкуващите" фенове. Но точно в такива тежки моменти се разбира кой е истински фен (не искам да виня никого, на пръстите на едната ръка се броят отборите в Европа, които могат да се похвалят с фенове, които да ги подкрепят при 0:4 от кръвния враг). В крайна сметка проблемът на феновете -
Димитър Христолов, да си го кажем пряко - може да е всякакъв, да живее на село, да говори с диалект или да е баща на върл фен на Локомотив. Но какво значение има това,
Димитър Христолов дава собствени пари от джоба си. Неговата работа би трябвало да бъде такава. Грешката му беше, че се опитваше да се меси в неща, които са му непонятни, спортно-технически въпроси например. Сега обаче цялата власт в отбора е в ръцете на две "канарчета" и нищо не би трябвало да спре хилядите жълто-черни привърженици да се върнат на стадиона и отново да подкрепят с цялата си мощ Ботев, до завръщането на старата слава. Основите са положени.
Източник: Теодор Караколев