Исторически сведения:
Ботев Пловдив е отбор с богата история. В контекста на фаворизирането на столичните Левски и ЦСКА, отборът има забележителни успехи. Преди Втората световна война Ботев е фактор в първенството на България и печели титлата през 1929 година. След подновяване на футболните първенствата в страната ни Ботев предлага забележителен тим почти във всяко десетилетие. През 60-те години канарчетата печелят за втори път първенството на България с един от най- атрактивните отбори в историята си. В периода от 1970г. до 1981 г. Ботев записва 11 поредни мача на пловдивски терен срещу Левски, в които регистрира 10 победи и едно равенство, а след 1984 година силният отбор на ЦСКА претъпрпява единадесет поредни загуби в града на тепетата, както и две загуби на домашен терен. Най- голямата домакинска загуба на Левски е отново от Ботев- 1:6 в София. Ботев е и отборът, който през 80-те години побеждава европейски колоси като Барселона и Байерн Мюнхен.
Правя тази историческа справка не за да величая ФК Ботев Пловдив, а защото мотивацията на жълтите фенове да търсят положителна промяна се подхранва от едно савно минало, което става все по- далечно.
Конфликтът:
За да спечелиш трябва да си готов да изгубиш всичко. Тази великолепна сентенция вече не подлежи на коментар из фенските среди на канарчетата. Привържениците на Ботев са готови да видят отбора си в миманса на българския футбол, само за да се избавят от Димитър Христолов. Причината за недоволството не е клубната приндлежност на президента на Ботев, която е в посока парк Лаута, нито ограничените финансови ресурси в клуба- НЕ! Отговорът за ПРОТЕСТА е в аматьорското управление на клуба, в незачитането на клубни легенди и история и най- вече в личната неприязън на всички ботевисти към личността на Димиктър Христолов.
През зимната пауза на сезон 2000- 2001 година почти всички основни футболисти на Ботев Пд напуснаха клуба. Димитър Христолов се заинати, отказа да им плаща заплати, а играчите разтрогнаха договорите си на арбитраж. Логичното се случи, когато няколко месеца по- късно Ботев изпадна в Б група, като не записа и точка в пролетните си мачове. Феновете бяха покрусени, а единственият човек от стадиона край Бирената Фабрика в Пловдив, който се усмихваше беше... Христолов. Той остана доволен, че думата му на две не стана. Излезе победител в зимната схватка срещу подчинените си, а клубът започна своята агония.
През следващите няколко години драмата в жълто- черно продължи, срамните моменти за феновете се редуваха един след друг, а собственикът на отбора бе все така усмихнат.
Преди началото на настоящия шампионат Ботев Пд бе напуснат от Костадин Видолов. Великолепният халф прекара най- дълъг период от своята кариера с жълтата фланелка и нееднократно заявява любовта си към клуба, както като професионалист така и като истински запалянко. Пловдивският отбор имаше уникален шанс да е дом на един от малкото действащи артисти в Българския футбол. Клубът, обаче изпусна възможността да бъде и последната арена за таланта на звездата си.
Възможност, която се открива твърде рядко в съвременния футбол. Самият факт, че в това окаяно състояние отборът притежава футболист с такава харизма си беше малко странен, но всичко си дойде по местата. Президентът Христолов, с типичната си небрежност, отказа да преговаря с плеймейкъра на канарчетата и арогантно му посочи вратата. Едва ли някой знае какво точно са си говорили президент и футболист, но и в най- позитивния за боса вариант, при който играчът поставя нереални изисквания, трябваше да се стигне до разбирателство. Поне веднъж в осемгодишното царуване на Димитър Христолов Царят беше нужно да прояви мъдрост и благородство, ей така за собствено удовлетворение и затова че хиляди пловдивчани ще стават по- усмихнати сутрин. Уви- инатът надделя... пак.
Коцето си тръгна тихо, а с него и малкото магия, която беше останала на ст. Христо Ботев. Типично- и за Видолов и за Христолов. Последният отново запази доброто си настроение, напук на феновете, в чиито сърца идеята за любимия им Ботев се превърна в пустош. Хората от трибуните на стадиона се почувстваха по- безсилни отвсякога. Безсилието, обаче рано или късно поражда агресия. Събитията от последната седмица като катастрофалната загуба с 0:4 от Локомотив Пд в градското дерби, назначавнето на треньор без една минута стаж в А група и последвалото конфузно равенство у дома срещу отбора на Черно море се оказаха достатъчен повод за отприщване на ненавистта на жълто-черните ултраси. След края на мача срещу варненци полетяха камъни, които повредиха луксозния мерцедес на Христолов. В основния форум на Ботев Пд в интернет бяха заключени всички теми с изключение на една- ПРОТЕСТ! Нещата изглеждат необратими.
Решението:
Димитър Христолов е собственик на акциите на Ботев Пловдив. Само на акциите. Не е притежател, обаче на феновете, на историята, духа и традициите на клуба. Президентът не може да контролира действията на бултрасите, които са способни да прекъсват срещи, тренировъчен процес и бързо да свалят отбора до регионалните групи. Твърде грубо, но е истинска възможност и тогава стойността на инвестицията наречена Ботев ще клони към нулата. Затова и колкото и противоконституционно да звучи, президентът на Ботев е длъжен да се съобразява с желанията на ботевистите. Те пък е добре да разберат, че бизнесът си е бизнес и за христоловите дялове трябва да се плаща. Ако и двете страни са единодушни за правата и отговорността си, следва собственикът на Ботев да обяви крайна справедлива (приемлива) цена за отбора, да прехвърли акциите си на хора, които ще поемат финансирането на клуба до края на първенството срещу условието договрената цена да бъде получена до лятото. По този начин временните управляващи ще бъдат спокойни за парите, които влагат и ще имат време да намерят реален купувач или просто да платят искана сума. Само че кой да намери бизнесмени, които да осъществят прехода? Ами Христолов и ФЕНОВЕТЕ. Те са БОТЕВ!
| Още по темата (359): | |