С редакцията на Plovdiv24.bg се свърза Иван Иванов, който твърди, че е главно действащо лице в една абсурдна история. Накратко - 38-годишният мъж категорично отрича да е упражнявал какъвто и да било тормоз върху майката на детето си. Нещо повече - според него той е жертва на институциите, както и на лабилната психика на жената, с която живее на семейни начала в пловдивския квартал "Кючук Париж".
Неговата емоционална изповед:
Казвам се Иван Иванов, военнослужещ в поделение номер 44 220 в Пловдив съм и се гордея с това. Имам 2 прекрасни деца - син и дъщеря. С въпросната жена Невена се запознах през 2009 година - тя бе на 31, аз - на 32. Тогава тя работеше в общинската администрация на район "Южен". Аз имах един неуспешен брак зад гърба си, тя - също. Заживяхме на семейни начала и скоро след това тя забременя от мен. Всичко беше наред, искахме това дете.
Едва след време обаче аз разбрах някои неща за нея, които според мен са повлияли и до известна степен изкривили психиката й. Когато е била на 12-13 години, родителите й правят тежък развод, който неминуемо й се е отразил негативно. Сестра й е 100 процента инвалид, болна е от шизофрения.  Невена също се лекуваше от шизофрения и пиеше хапчета.
Живеехме повече у тях, заедно с майка й, която ме мразеше. Всичко вървеше добре, детето се роди, грижех се за него, помагах с каквото мога. Да отворя скоба - завършил съм Английската гимназия в Пловдив, "Международни икономически отношения", а после и второ висше. До известна степен аз съм и педагог.
Майка й непрекъснато се стремеше да ни раздели. И така един ден разбрах, че е накарала Невена да подаде молба за домашно насилие, без да съм й повишил тон дори. Това се случи през есента на 2013.
В подобни случаи съдът директно вади заповед за незабавна защита. Системата ни е много сбъркана - защото с тази заповед всяка жена може да отиде в Социалното и да каже "Насилена съм пред детето". Нито ме извикаха от Агенцията за закрила на детето, нито нищо. 
Така с това направление тя заедно с детето влизат във въпросния кризисен център в Перник. Моето мнение е, че някои от тези фондации усвояват тлъсти пари от европрограми. Взеха я там и започнаха да бълват документи срещу мене, че едва ли не съм най-големият звяр.
Оттогава животът ми е ад - близо 2 години вече. От тази Фондация "П.У.Л.С." успяха да извадят документи, че техни психолози установили продължително и тежко домашно насилие от моя страна, че съм я насилвал пред детето, което съответно е увредило психиката му. 
Обаче не можаха да намерят нито един свидетел на тези мои действия, защото такива просто не е имало и всички хора от квартала го знаят отлично. Срещу мен свидетелства единствено майка й. И само въз основа на нейните показания и онези избълвани документи излезе и решението на съда - 1 и 3 месеца.
После ми звъни и казва: "Избягах от кризисния център. Там е страшно. Заплашиха ме, че ако си тръгна от тях, ще ми вземат детето". Взех я от София, но онези веднага започнаха да сигнализират институциите. Ходихме в Първо РУП и дадохме показания пред полицията. Тя призна, че се е върнала доброволно при мен. Ходихме и по други инстанции, навсякъде съставиха протоколи с твърденията й, че иска да се прибере при мен с детето.
В началото на май тази година заживяхме отново заедно, имахме и планове за бъдещето. Тогава тя позвъни на Кризисиня център в Перник и им казва, че иска да си вземе багажа. След 1 час вкъщи идват барети да ми разбиват вратата и да вземат детето. Дойде кола от Перник и я качиха заедно с детето. Това е абсурд.
Аз обаче продължавам да се боря. Имам свидетели. Невена е тяхна жертва, защото е болна, а те печелят от нея.