"Учебникът по Родинознание излезе. Не вярвам отпечатаните 5000 бройки да са достатъчни за всички желаещи, затова както бях обещал, ще го пусна и за свободно теглене в интернет. Моля, не ме питайте колко струва - учебникът е безплатен! 
Бъдещето на България и нашите деца струва повече от всичко!". Това написа в профила си във Фейсбук историкът Костадин Костадинов, инициатор на създаването на уникалното четиво.

Екип от варненски специалисти под ръководството на Костадинов се зае да създаде и отпечата нов учебник по родинознание, който да е алтернатива на учебника "Човекът и обществото".

"Опасяваме се, че учебникът няма да бъде допуснат до българското училище и признат официално от образователната система", каза преди време Костадин Костадинов.

За пример на добър учебник той посочи издание по отечествознание от 44-та година, в което историята и фактите били предадени далеч по-грамотно от сега.

На заглавната страница на "апокрифният" учебник стои ликът на Паисий Хилендарски, защото според инициаторите от него започва българското Възраждане. Съдържанието ще включва не само история, а и литература, география и етнография.

В екипа, подготвил изданието, влизат педагози, историци, географи, филолози, етнографи, съмишленици, допълни Костадинов.

"Българското училище е превърнато в инструмент, който възпитава нихилисти и емигранти, които мечтаят да напуснат страната, когато навършат пълнолетие. Българските учители по история в по-голямата си част и сега преподават това, което намерят за добре, но голяма част от тях са смачкани и унизени от системата и карат по инерция", коментира още Костадинов.

"Учебникът съдържа факти от българската история и няма да крие, че е имало турско робство, убийства и насилие, макар че съм убеден, че начинанието ни ще си остане в сферата на възрожденските действия и", допълни още Костадинов.

В неговото помагало по Родинознание пише, че българският народ е 10 милиона души, но 3 милиона живеят в Македония, Турция, Сърбия. Също турското робство е написано като турско робство, а не с думите "турско съжителство", "османско владичество" или "съвместно културно проникване", както е в сегашните учебници.

"А Левски е описан, както Вазов го е описал - като човека, който е помогнал робите да станат народ и като Апостол на Свободата", обяснява авторът.

А битката за Шипка....тя е описана в половин страница - "4000 българи срещу 40 000 турци, три дни битка и отчаяние, докато не е дошъл руският полк да ги спаси" - така както е била, с отчаянието, с боя. 

"В сегашния Учебник по Човек и общество за 4 клас за боя на Шипка има едно изречение", уточнява Костадинов: "На Шипка са се били румънци, руснаци, турци и българи". 

"Какви румънци?", чуди се авторът.