Защо не трябва да стъпкваме боровите процесионки, когато ги срещнем на пътя?

Най-вероятно повечето от вас са попадали на постове за боровите процесионки и знаят колко неприятна може да бъде срещата с тях. В България всъщност имаме три вида от този род - борова, дъбова и шамфастъкова процесионка, но най-често  засичаме първата.

Тези гъсеници всъщност са бъдещи нощни пеперуди. Кръстени са така, защото се движат в перфектна нишка - една след друга, като на истинска процесия. Първата отделя феромони и води, а всяка следваща пуска лепкава копринена нишка и се закача за предната. Точно затова се събират във верижки. Хранят се главно с борови дървета и кедри, а гнездата им са онези големи бели "къдели" по клоните, които сигурно всеки от нас е виждал. Те са им за защита и укритие. Когато дойде време да какавидират, те напускат гнездото и слизат на земята, за да търсят мека почва. Това е и моментът, в който най-често ги засичаме.

Гъсениците не унищожават дърветата. В 80-90% от случаите горите се възстановяват напълно за една-две години. Истинските виновници за изсъхването на цели борови гори са короядите, които просто не се виждат с просто око и хората погрешно обвиняват гъсениците. Освен това с глобалното затопляне се появяват и нови гъбични инфекции, които също съсипват дърветата.

Голямата опасност при процесионките идва от това, че при всяко дразнене (докосване, стъпване, боцкане) те отделят токсин, наречен тауметопеин. Той причинява много тежка уртикария - силни обриви, зачервяване и адски сърбеж. Самите гнезда също са опасни и не трябва да се пипат без сериозни предпазни средства.

Контактът с тях може да бъде директен (ако ги пипнете), но и аерогенен – по въздуха. Гъсениците изпускат миниатюрни косъмчета, които вятърът носи. Те минават през дрехите и обувките и се забиват по тялото. Имат структурата на риболовни кукички с контра и се вадят изключително трудно.

Ако все пак имате нещастието да влезете в какъвто и да е контакт с тях, ето какво трябва да направите:

• Изплакнете веднага засегнатата зона със студена вода или спирт.
• Изперете веднага дрехите си, защото по тях почти сигурно има останали косъмчета.
• Избягвайте горещата вода и не се излагайте на слънце – това може да влоши възпалението.
• Не докосвайте очите и носа си.
• Не се опитвайте сами да вадите забитите под кожата косъмчета.
• Свържете се с лекар и следете обривите.
• Най-често се засягат шията, лицето и ръцете, но обриви могат да излязат навсякъде, където косъмчетата са пробили дрехите. Сърбежът и болката са неизбежни и обикновено отшумяват за няколко седмици.

Голямото предупреждение тук е за домашните любимци – за тях контактът може да бъде фатален. Кучетата са любопитни, душкат ги или ги ближат, а симптомите при тях са ужасни - некроза и окапване на част от езика, конвулсии, а при по-тежки случаи се стига и до смърт.

Ако трябва да обобщим екологичната страна на въпроса. Боровите процесионки не са инвазивен, а са си местен вид от Средиземноморието. Популацията им зависи много от времето - меката зима и по-хладното лято им помагат да се размножават повече. В момента се срещат до към 1200-1300 метра надморска височина. Проблемът е, че преди десетилетия у нас масово са залесявани огромни ниски райони с бял и черен бор. Тъй като мястото на бора не е на толкова ниска височина, дърветата се стресират и площите, засегнати от процесионките, се увеличават. Черният бор например е близо 2.5 пъти по-засегнат от белия, като над 80% от нападнатите дървета са на възраст между 30 и 60 години.

В природата те си имат и естествени врагове – десетки видове птици (кукувици, папуняци, синигери), бръмбарите гъсеничари, паразитоидни оси и ларви на мухи.

Така че - те не убиват гората, а ако някое дърво изсъхне, то най-вероятно е било болно преди това. Когато ги срещнете на пътя, просто ги заобиколете и продължете напред. Не се опитвайте да ги убивате или тъпчете - така само ще разпръснете отровните им косъмчета във въздуха около себе си и шансът да си навлечете сериозни беди е много по-голям, отколкото да се "отървете" от тях. Пазете себе си, децата и кучетата и ги оставете да си вървят по пътя.

За повече информация за срещи с интересни насекоми може да се включите в групата Насекомите и ентомолозите.