Проблемът с качеството на кадрите в туризма е един от най-съществените при сертифицирането на обектите като балнеолечебен (медикъл СПА) център", "СПА център", "уелнес център" и "таласотерапевтичен" център, отбеляза ресорният заместник министър Ирена Георгиева, която се включи в третия годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и спа туризъм в курорта Св. Св. Константин и Елена.
"След приемането на първата самостоятелна Наредба за условията и реда за сертифициране към Закона за туризма, са подадени 106 заявления. Минималните изисквания засягат архитектурните особености на обекта, обзавеждането, квалификацията на кадрите и услугите, които се предлагат в тях. От получените 106 заявления, сертифицирани бяха 70 обекта.
Останалите до 260 обекта в страната също биха могли да подадат заявления, процесът е отворен. Важното е да подчертая, че сертифицирането е доброволно. След като получат сетрификация, те могат да предлагат съответните услуги.
Онези, които до този момент са носили в наименованието си абревиатурата СПА, но не получат такъв сертификат, не би трябвало да могат да го използват в публичното пространство за реклама и да предоставят такива услуги. След приключване на процедурите, одобрените обекти ще бъдат включени в Националния туристически регистър.
Така всеки потребител ще може да провери онлайн дали хотелът или центърът, който иска да посети, отговаря на изискванията и може да се нарича СПА. " - каза зам. министърът на туризма.
Ирена Георгиева поясни също, че балнео-медикъл и таласотерапевтичните центрове трябва да отговарят освен на изискванията в закона за туризма и на тези, които са залегнали в закона за лечебните заведения.
Сийка Кацарова, зам.-председател на БСБСПА и вицепрезидент на ЕСПА подчерта, че Българският съюз по балнеология и спа туризъм работи активно съвместно с Европейската организация в сферата по темата за прилагането в България на директивата за трансгранично движение на пациенти, която е в сила от 2013 г., но страната ни не я прилага.
"Водили сме разговори със здравната каса, със здравното министерство, но към днешна дата нищо не се случва. Т.е. ако един осигурен гражданин на Европа иска да дойде в България и да използва своята здравна застраховка, той няма възможност да бъде реимбурсиран или обезщетен.
Разлика има и в заплащането на рехабилитацията като времетраене. Във Франция се реимбурсира от здравната каса 12 дневен престой, в България този престой е 7 дневен, в Италия е 14-дневен. Цел на Европейската СПА асоциация е този престой да бъде уеднаквен.
Прилагането в страната ни на директивата би отворило за българския балнеотуризъм значителна ниша, защото ние сме изключително конкуретноспособни в Европа, имаме добър продукт на конкуретна цена" - каза зам.-председателят на БСБСПА и вицепрезидент на ЕСПА Сийка Кацарова.