Дуранкулак е село в Североизточна България. Административно се намира в община Шабла, област Добрич. Старото име е Блатница, в Румъния го наричат Ръкари. Към 31 декември 2024 година тук живеят 268 души.

Дуранкулак е най-крайната североизточна населена точка в България, последното село на Българското Черноморие преди северната граница. Центърът му се намира на 6 km южно от границата с Румъния и на 3 km от Черно море.

Като най-източно разположено селище на България (489,357 km на изток по въздушна линия от София), слънцето изгрява (съответно – залязва) приблизително 18 минути по-рано, отколкото в София, Благоевград, Враца или Видин. Дуранкулак е най-голямото село в община Шабла както по брой на жителите, така и по землището си от почти 30 km².

Езерото на югоизток ("Блатото“) и блатото на североизток ("Карталèца“) са свързани чрез обрасло тресавище и изоставени рибарници. Тази мочурлива ивица, успоредна на морския бряг, достига до с. Ваклино и прегражда прекия достъп от Дуранкулак до морето, освен по най-краткия път към къмпинг "Космос“ (5 km от центъра на селото), където има два плажа – северен и южен.

Северният плаж, дълъг около 3 km, стига до източния край на сухоземната граница с Румъния. Местното му име е "Кораба“ или "Ана Мария“, по името на заседнал там през февруари 1969 г. кораб, чиито останки все още личат на 20–30 m от брега. По-на север се виждат останки от заседнал руски шлеп. В северния край на залива дъното рязко се спуска, откъдето идва и названието "Дълбокия кой“.[5]

Южно от къмпинг "Космос“ се простира плажна ивица с дължина 6,5 km, достигаща на 2 km от с. Крапец. Тя изпълнява ролята на бент, задържащ сладката вода, образуваща Дуранкулашкото езеро. Пред южната ѝ част, на 300 m от брега, се виждат останки от гръцкия кораб "Костас“, заседнал през 1968 г. На морското дъно пред двата плажа лежат останки от кораби от различни епохи, а вълните често изхвърлят фрагменти от амфори и други керамични съдове. Северният край на залива, до къмпинг “Космос“, се нарича "Картал кой“ (Орловият залив). Там има рибарско пристанище. Зад южния плаж, на височината "Сърт яр“ и на нос Сиврибурун, има пръстеновидни насипи, изградени през XVIII в. от Османската империя които со служили за навигационни ориентири.

Северният и южният плаж са разделени от 1,2 km висок бряг с два ниски носа – Урсусбурун към северния плаж и Карталбурун ("Буруна“) към южния. Името Карталбурун вероятно идва от гнездящи орли, а Урсусбурун ("Нос на лошия късмет“) е свързан с трагичен инцидент през 1877 г., когато лодка с бежанци се преобърнала при опит за спасяване от кораба "Лейди Евелин“. Между двата носа са правени сонди сондира за откриване на природен газ. Добиваният газ временно е използван за производство на електроенергия чрез генератор с авиационен двигател тип "АИ“ от самолет Ан-12/Ил-18.

Дуранкулак се намира на крайбрежния международен път Е-87, на 100 km от Варна и около 60 km от Констанца. До Шабла са 18 km на юг, а до Мангалия – 16 km на север. Разстоянието до София по автомагистрала "Хемус“ е 560 km. От селото има път към гара Кардам (30 km), Генерал Тошево и Добрич (68 km). Съседни села са Ваклино (5 km юг), Стаевци (2 km запад), Граничар (2 km северозапад) и Вама веке (6 km североизток, Румъния).

На югоизток Дуранкулак граничи с Дуранкулашко езеро, а на 1,5 km североизток се намира Орлово блато ("Карталийско“), свързани с мочурлива ивица успоредно на брега. Езерото е с площ над 4000 дка (3×2 km) и е едно от най-големите естествени в България. Има бъбрековидна форма, като на запад са разположени два острова – Големият остров (20 дка) и Малкият остров (5 дка). Големият остров е свързан със сушата с насип направен през 80-те години на XX в. Там се намира и извесното праисторическо селище с най-ранното каменно строителство в Европа.

Орловото блато е около 500 дка, по-малко от езерото, с открит воден център с диаметър до 800 m, заобиколен от тръстика. Двата водоема са в края на две сухи долини, които отвеждат подпочвени води от над 150 km². Пясъчната коса между езерото и морето действа като естествен бент, а при най-тесния участък (500 m) има шлюз за регулиране на водното ниво и предотвратяване на навлизане на морска вода.

Името му произлиза от турски и означава "стоящото ухо“ (от дуран-стоящ и колак-ухо), заради приликата с формата на Дуранкулашкото езеро.