Проучване на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) анализира влиянието на субсидиите от Общата селскостопанска политика (ОСП) върху развитието на основни аграрни сектори у нас.
Един от изводите на изследователите е, че финансовото подпомагане – европейско и национално, подкрепя най-силно растежа на биоземеделието и месодайното животновъдство.
„Поради липсата на исторически подход за определяне на директните субсидии на стопанство, въведено в старите страни-членки след 2003 г., в България, заедно с другите новоприсъединили се страни започна да се прилага единно плащане на площ, известно като СЕПП. В размера на подкрепа са включени и националните доплащания“, отбелязаха анализаторите.
Изследването обхваща периода от приемането на България в ЕС през 2007 г. до 2017 г., като разглежда ключови селскостопански сектори - зърнопроизводство, производство на мляко, месо от говедовъдството, свиневъдство, зеленчукопроизводство и други.
Резултатите показват, че в преобладаваща степен директните плащания, разглеждани единствено като финансово подпомагане към производителите, не са оказали съществено влияние върху самите производства, измерено в размер на площите и брой на животните.
„Това не е необичайно, защото целта на подпомагането по ОСП през новото хилядолетие е подкрепа, необвързана с производството. Тази цел до голяма степен се постига и изпълнява, оставайки настрани рационалността и последствията от избраната посока на провеждане на политиката“, посочва анализът.
.jpg)
Най-силна връзка е установена между подпомагането и развитието на биологичното земеделие - 71% от ръста на площите с биологично производство може да се обясни с целевото подпомагане. За зърнопроизводството този показател е 30%, което според CAPA свидетелства за слаба връзка между подпомагането и промените в площите.
„Това означава, че всеобщо повтаряната теза, че зърнопроизводството най-силно е било облагодетелствано от политиката на подпомагане, не може да бъде опровергана, но наред с фактора на подпомагането има и други предимства и причини и те допринасят съществено да имаме възходящи тенденции при зърнените и маслодайни култури“, коментират анализаторите.
При овощарството едва 10% от подема се обяснява със субсидиите. Според авторите този резултат се дължи до голяма степен на избрания продължителен период, като след 2013 г. има значително увеличение на подкрепата и ръст при площите.
Животновъдството е подложено на разнопосочни влияния. При млечното говедовъдство има устойчива тенденция към намаляване на броя на животните, независимо от значителното увеличаване на подкрепата. Това показва, че други, много по-силни фактори, потискат растежа, въпреки директните плащания, предприети под формата на обвързана подкрепа.
При месодайните говеда поголовието се увеличава в синхрон със субсидиите, като свързаността е 70%. Засилването на изискванията към качеството на млякото и условията за отглеждане на млечни крави води до пренасочване на някои от фермите към месодайно направление, въпреки ръста на подкрепата за млечните направление.
При останалите месодайни производства, като свиневъдство и птицевъдство, ограничените възможности за подпомагане водят логически до липса на връзка между подкрепата и производството, допълват анализаторите.
Следете темата в https://cap4us.fermer.bg/
.jpg)
© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!