Светла сряда е! Църквата почита свети Йоан Богослов

Срядата след Великден се нарича Светла или още Празна. Църквата почита свети Йоан Богослов, един от любимите ученици на Исус Христос, който пръв познал Спасителя и повярвал във възкресението му. 

В този ден се извършват два обичая за измолване на дъжд, изобилие, предотвратяване от градушка, бродници и неприятни заболявания.

Често през тази седмица стопанките наново боядисвали яйца, които раздавали за душите на починалите с цел да ги предпазят от превъплъщаване.

Рупците в Странджа извършват обичая Мара Лишанка, а в Дупнишко играят Ладино хоро. При него девойките се залавят в кръг, а две от тях държат забрадка над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Пее се песен, адресирана към последната мома в редицата и в нея предсказват за какъв момък ще се омъжи тя - за коняр, за пастир и т.н.

Обичаят Мара Лишанка се извършва с цел да се предпазят момите да не ги залюби дракон и да раждат деца булките. Той се изпълнява от моми и ергени и е със силно изразена брачна символика. Така се нарича обредната кукла, която символично бива "грабена“ от ергените, подобно на отвличането на мома за невеста.

С обредни песни момите отиват на мегдана, разделят в две редици, хванати за ръце. Момите от двете редици започват песен диалог с девойката, която държи куклата: "Маро и Лишанко,/ говедар те люби./ Ще дойдеш ли да го вземеш?/Скоро ли ще дойдеш?“. А Мара Лишанка им отговаря: "Ще дойда.“

Така диалогът продължава, като момите си подават куклата по ред.

След  хороводните песни и припевки, близки до тези на ладуването, момите и ергените обикалят нивите и накрая шествието спира при реката, където пускат обредната кукла във водата - своеобразно жертвоприношение за предизвикване на плодородие, а левентите се хвърлят да я спасяват.