Поредната схема за галантно бъркане в джоба на тези, които са избрали да ползват услугите на столичния градски транспорт, е вече факт. Ситуацията е отпреди няколко дни, а сравнението, с което е представена от автора - задължително условие, за да стане ясно защо народопсихологията ни винаги се оказва първопричина за честото недоволство. "Четирите колелета на каруцата запръскаха по-силно из рядката кал на селския път. Разслабеният й скелет глухо затропа посред печалното, пусто и разкиснато от дъждовете поле. И младият каруцар, като замаха камшика над конете, подвикна им силно и ободрително: - Дий - хей!... Ди-и-и, господа!".
Картината ни връща към разказа на Елин Пелин - "Андрешко". Сюжетът, столетие по-късно, е същият, а приликата с действителни лица и събития, не е случайна. Съвременният Андрешко не размахва камшик, а авторитетно върти волана на автобус № 78 по маршрута Централна гара - "Враждебна". Той не e вече онзи млад каруцар, а професионален шофьор от столичния градски транспорт. Професия, безспорно достойна за уважение...
Съвременното возило с грохот спря, изпускайки гъсти кълба черен дим. Качих се от първата врата, с ясното намерение да си закупя билет. Подадох банкнота от 2 лева. Шофьорът с отработено движение откъсна скъпоценната хартийка на цена от лев и шестдесет и тогава дойде изненадата. "Вземете си рестото от еййй там" - вежливо ме подкани той, сочейки купчинката от по 1 и 2 стотинки, грижливо поставена върху микрофибърна кърпа до предното стъкло на шофьорската кабина. 
За да получа обратно полагаемото ресто, бе необходимо: да преодолея препятствие, влизайки с прескок в шофьорската кабина; да отброя шепата жълти стотинки, които да натъпча в портфейла си; повторно да преодолея същото препятствие под неодобрителните дюдюкания на опашката от изнервени желаещи да се качат в многоместното возило. 
Заплатих своята такса "спокойствие" от 40 стотинки, отказвайки се великодушно от рестото си. "- А-а-а - Андрешко... Хитрец си ти-и-и-и! Всички станахте такива. Лукави станахте вие, селяците. Знаете само да лъжете и да хитрувате... И как се преструвате!... Овчичка, такъв, глупав, пък той цял вълк!", продължава разказа си Елин Пелин. 
Замислих се върху дребната пресметливост на съвременния Андрешко. Той не отказва да ни продаде билет, учтиво предлага ресто, което по европейски манталитет да отброим сами. На видно място е залепил и надпис "Билети се продават само при спряло превозно средство и точно приготвена сума". Спазил е всички разписани правила в "Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община". За положените усилия героят от нашия разказ припечелва по 25% от продажбата на почти всеки билет, под формата на такса "спокойствие", за сметка на пожелалите да бъдат редовни пътници в столичния градски транспорт. 
"- От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от сиромашия. - А-а-а - от сиромашия, от сиромашия... Пусто дърво недодялано! От сиромашия се оплакват, а пиянствуват като скотове", разкрива още част от народопсихологията "певецът на българското село".



Източник: Блиц