От гледна точка на логиката направеното от Борисов вчера е необяснимо и е грешка, защото логиката изисква той да се опита да надделее над протеста с търпение, да не прави грешки и да си запази инициативата. Мнението е на политолога Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп“.
"Този протест вървеше към маргинализация. Борисов тъкмо печелеше играта на нерви с протеста и сега го разгаря отново, като изважда наяве вътрешната си несигурност и вътрешния си диалог“, коментира той в предаването "Преди всички".
"В цялата страна протестите, където ги има, вече по-скоро приличат на предизборна кампания на по-малки партии. В София всеки би могъл да види и какво представляват палатковите лагери. Не че така на килограм трябва да се мерят, но това не е онзи протест от средата на юли. И точно в този момент, когато като че ли Борисов направи заявка да изкара цял мандат, изведнъж той излезе и започна да мисли на глас“, аргументира се политологът.
"Говориш като в някаква психотерапия. По този начин ти показваш, че не си сигурен, че не знаеш какво правиш и даваш коз на протеста. Това в политиката е чиста грешка.“
Възможно е да има борба на мнения вътре в средите на ГЕРБ и Патриотите, а Борисов с вчерашната среща да се опитва да тества идеите, да направи преслушване какво мисли активът и в известна степен да търси своеобразен вот от актива, посочи още Симеонов.
Бойко Борисов и партньорите му трябва да направят проста калкулация и да видят какво е общественото мнение, отбеляза Първан Симеонов. Някои от основните социологически агенции показват по думите му "проста картинка“ - голяма част от хората симпатизират на протеста, но перспективата за предсрочни избори по-скоро отблъсква. "Борисов ще прави всичко възможно да остане този път до края, да има един пълен мандат“, припомни една от тезите си политологът.
"Политическата логика – и за него, и за Патриотите, е да си дадат време да развият собствена кампания, за да могат да овладеят инициативата. Това не става с катапултиране“, подчерта Симеонов.
"Ударил го е на чест. Много хора вчера видяха страх. То не е толкова страх. Струва ми се, че той изглежда обиден и объркан. Малко като Живков през 89-а.“