Схемата, при която безработни получаваха по над 2000 лева на месец, стигна и до Европейския съд

Стотици дела срещу НОИ заради промени в правилата за "френската безработица“. Пресичането на т.нар. "френска безработица“ може да излезе солено за Националния осигурителен институт (НОИ), вместо да донесе очакваните икономии. Причината е, че приложението на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) със задна дата отприщи вълна от съдебни дела в цялата страна.

Миналата година депутатите затвориха вратичка, която позволяваше човек да работи само няколко дни на висока заплата в европейска страна и след това да получава у нас максимално обезщетение за безработица. Поправките влязоха в сила на 13 август 2024 г., но НОИ започна да ги прилага и за вече подадени заявления, ако към този момент обезщетението не е било отпуснато.

Това решение предизвика лавина от жалби. Само кантората на адвокат Илко Стоянов – бивш кмет на Благоевград от ИТН – води около 1500 дела срещу постановени откази. По казуса вече има образувано и дело в Съда на ЕС, съобщава сайтът Segabg.com.

Схемата с "френската безработица“ произтича от европейски регламент, според който при краткотрайна заетост в различни държави-членки обезщетението се изчислява само върху дохода от последната работа, без значение колко кратка е била тя. Така няколко дни работа във Франция на високо възнаграждение осигуряваха в България обезщетения от порядъка на над 2000 лева. За сравнение, у нас националното законодателство отчита дохода за последните две години.

След промените условията бяха изравнени – периодът за изчисляване на обезщетението се удължи до 24 месеца и за европейския стаж. Резултатите бяха осезаеми: броят на хората с европейски стаж на обезщетение намаля наполовина, а средният размер на помощите спадна значително. В Благоевград, където се концентрираха най-много такива случаи, получателите намаляха от 1769 през юни 2024 г. на едва 555 след промените. Средното обезщетение в региона се срина от 1899,47 лв. на 951,31 лв.

НОИ предварително предупреди, че новите правила ще важат и за заявления в "заварено положение“, което доведе до масови съдебни спорове. Жалбоподателите оспорват минималните обезщетения с аргумента, че законът не допуска прилагане със задна дата, освен ако това не е изрично записано.

Съдебната практика вече показва противоречиви решения. Административният съд в Пазарджик отсъди в полза на безработните и задължи НОИ да преизчисли обезщетенията по стария ред. Подобно становище зае и съдът във Варна, постановявайки, че трябва да се прилага законът, действащ към момента на възникване на правото на обезщетение – тоест старите текстове за останалите без работа преди август 2024 г.

С оглед на различните решения тепърва предстои казусът да се изясни окончателно, включително и на европейско ниво.