Българите споделят принципа "обичам страната, мразя държавата", съобщава Маргарита Бакрачева, психолог в Института за изследване на населението и човека към БАН. Според нея националното самочувствие е тема, която болезнено напомня за себе си около всеки официален празник.

На фона на патриотичните песни, възхваляващи природните богатства и прословутата българска храброст, все повече сънародници губят вяра, че "някога и тук нещата ще се оправят" и пренасят мечтите си за по-добър живот в чужбина, посочва Бакрачева. Липсата на самочувствие до голяма степен е свързана с историческото наследство, както и с народопсихологията. По думите на психолога историята във вида, в който е поднесена, говори за много героизъм, който обаче не е довел до желаната България на три морета. Това определя липсата на самочувствие - каквото и да правиш, колкото и желание да вложиш, и вчера, и днес, резултатите са съмнителни.

Един от характерните за българина инструменти за защита е оплакването, убеден е психологът. Според нея това, че сме определени като най-мърморещата нация, има и положителен смисъл на индивидуално ниво - по този начин изливаме негативизма от себе си и се освобождаваме от неприятните емоции.

Валери Личев, завеждащ секция "Антропологически изследвания" към Института за философски изследвания в БАН, е скептичен, че онова, което българите получават от родината си под формата на социални условия за реализация, може да бъде източник на завишена самооценка. Донякъде самочувствието зависи от историческото минало, но човек не живее само с него, смята антропологът. По-важни са перспективите, които той вижда за бъдещето си, а те не са особено оптимистични с оглед на настоящата ситуация в България, отбелязва Личев.

До голяма степен националният нихилизъм е свързан с народопсихологията - засилената черта да се взираме в другите, сравнявайки себе си с тях, обяснява този феномен Маргарита Бакрачева. При подобен тип сравнения се изважда хубавото при другите и лошото, с което ти самият си заобиколен. Тази нагласа се подхранва и от действията на административните органи, които вземат чужди модели наготово, обявявайки ги за работещи, без да са адаптирани за нас, смята специалистът. По думите й българите са склонни да оправдават ниското си национално самочувствие с исторически и социални фактори.

Българите непрекъснато се вторачват в недостатъците си като народ, сякаш не виждат хубавите си страни. А такива, според Бакрачева, не липсват. Всичко опира до необходимостта да се формира нагласа в младите хора за това. Да се коментират публично успехите и красивите неща - природа, исторически факти, спорт. Да се дава гласност и в медиите, и в училищата, за да може поне новото поколение да има на какво да стъпи, а не да чака с нетърпение момента, в който може да порасне и да избере къде да отиде да живее, заявява Маргарита Бакрачева.