Прегрява ли българската икономика? Все повече индикатори сочат към "да"

Българската икономика показва все повече признаци на прегряване, като растежът все по-осезаемо се движи не от износа и производството, а от вътрешното потребление, подкрепено от бързо нарастващи доходи, държавни разходи и кредитна експанзия.

Това твърди в свой анализ Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Данните показват сериозна промяна в структурата на растежа през последните години. От края на 2019 г. досега износът на България е нараснал в реално изражение с едва 12%, докато потреблението на домакинствата се е увеличило с 31%. Почти огледално на ръста на потреблението се движи и вносът, който за същия период е нараснал с 33%.

Тенденцията вече ясно се отразява и в платежния баланс. Дефицитът по текущата сметка се разширява рязко - от 574 млн. евро през 2024 г. до близо 6.7 млрд. евро през 2025 г., което подсказва за засилващ се дисбаланс между вътрешното търсене и способността на икономиката да генерира външни приходи.

България вече отчита и най-висок ръст на потреблението на домакинствата в Европейския съюз за 2025 г. - 4.44%. Страната е и лидер по реален ръст на продажбите на дребно през март 2026 г., с увеличение от 12.4% на годишна база.

Пазарът на труда също е под силен натиск. Безработицата остава най-ниската в ЕС, докато разходите за труд растат с темпове, които изпреварват повечето европейски икономики. България отчете най-висок ръст на разходите за труд в ЕС както през 2024 г. (12.8%), така и през 2025 г. (14.2%). През първото тримесечие на 2026 г. ръстът на заплатите остава двуцифрен - 16.1% в обществения сектор и 11.9% в частния сектор на годишна база.

Икономисти предупреждават, че комбинацията от агресивна бюджетна политика и бързо разширяване на кредитирането допълнително подхранва процеса. Общите бюджетни разходи са нараснали със 17.8% през 2025 г. и с още 17% през 2026 г. до момента. В същото време банките отпускат на домакинствата приблизително по 1 млрд. евро нови ипотечни и потребителски кредити месечно - един от най-бързите темпове в еврозоната.

Според анализатори подобна динамика трудно може да бъде устойчива в дългосрочен план. Ако не последва охлаждане на икономическата активност, рискът от по-рязка бъдеща корекция ще продължи да нараства. А колкото по-дълго се отлага подобна корекция, толкова по-болезнени могат да бъдат последствията за домакинствата, бизнеса и публичните финанси.