Празнуваме Спасовден

На днешния ден празнуваме Спасовден. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена.

Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна. На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Сийка и други. Денят е и празник на хлебари и сладкари.