Подивели овчарски кучета от породата анадолска овчарка кангал нахлуват през българо-турската граница в района на Сакар и тероризират граничните села. Огромните животни наричани още мечкодави заради свирепостта и размерите си, разкъсват домашен добитък и дори нападали хора.
Само за последните дни на миналата година имало две разкъсани домашни прасета в свиленградското село Маточина. Преди няколко дни историята се повторила с тази разлика, че прасето било изкормено в кочината си. Първите две грухтящи срещнали зъбите на кучетата по време на паша навън.
Кангалите нахлували по на глутница от по 4-5 животни и понякога се разкарвали съвсем безнаказано по улиците на селата Сладун, Маточина, Студена.
"Личи че са свикнали с хора, очевидно са овчарски кучета. Но са освирепели от глад" смята бай Димитър от Студена. Съселянинът му от Сладун, пастира Саид твърди че имал нахапани крави и две удавени овчарки.
Те били от свирепата каракачанска порода и не отстъпвали по храброст и свирепост на нашественика. Макар и минаващи за едри, каракачанките обаче отстъпвалипочти двойно на Кангала. Анадолецът в изправено положение на задните крака надхвърля човешки бо, а зрелите мъжки кучета са около 60 кг, в някои случаи до 100.
Въпреки огромните си размери, кангалът има репутацията на благородно куче, което лесно се поддава на дресировка и избягва да напада хора. Били са селектирани за охрана на турските султани, но станали толкова популярни, че на тяхно име, или по точно на създателите на породата, бил кръстен цял турски град във вилает Сивас в Анадола.
Интелигентността а кангала обаче нямала значение ако е прегладнял. Пак нямало да посегне на хора, но разкъсвал всичмко друго което мърда, а при опит на стопанина да си защити добитъка, може и то да пострада.
Възрастното население на граничните села нямало никакъв шанс да прогони нашественика, дори с колове и вили. Най-ефективния начин били....пиратките. Така залежалата от нова година пиротехника отново влязла в употреба.
В селата няма оръжие, което е забранено защото се намират в първа гранична зона. Нямат и собствени ловни дружинки. Именно на авджиите, макар и от другаде се залагат надеждите да бъде отразена заплахата. В село Маточина твърдят чеса се оплаквали на горските, кмета и Гранична полиция.
Навсякъде вдигали рамене. Затова имало идея да се покани дружинка от Свиленград, която да се разправи с кангалите, под форма на излет за хищник.
След такъв излет на теория после се упражнява контрол над всеки отстрелян вълк, чакал или лисица. Преброяването ставало във времената когато държавата плащаше по 100 лв за отстрелян вълк. От близо 5 години това не са прави и отстрелът на хищниците е оставен на инициативата на ловците, без да се следи особено какво точно се отстрелва.
Нахлуването на кангали не става само в Свиленградско. От тях са пропищели по цялото протежение на границата, чак до Малко Търново. В бургаското градче кметът е внесъл докладна за справяне с напастта.
Другаде е обръщали към полицията. "Само дето до арменския поп не сме стигнали, ама едва ли ще помогне", казва бай Саид.
Обяснението за феномена е, че това е практика на турските пастири. Понеже изхранването на 5-6 кучета е скъпо, затова те се напъждат в гората да си дирят храна. За беда обаче през последната година-две в Сакар почти няма дивеч, прогонен от масираната мигрантска в вълна. В търсене на плячка Кангалите пресичат границата и си "взимат" каквото им трябва.