Пенсионерка живее 20 години в тъмнина и без вода, оцелява с кисело мляко и достойнство

В студен и тъмен апартамент в Стара Загора, без ток и течаща вода, живее 72-годишната Анета Димитрова – художник по професия и човек с изключителен дух. Вече две десетилетия тя се справя без електричество, а през последните десет години и без водоснабдяване.

Причината за трудната ѝ съдба е липсата на финансови средства, с които да възстанови електричеството и водата в дома си. Всеки ден за нея е борба за оцеляване.

"Много трудно, много трудно. Хигиената е много трудна. Всичко е трудно. Докато си сготвиш – ето там има една малка газова бутилка, на която, ако имам газ, ако мога да отида за газ, се снабдявам и готвя. А миенето е много трудно. Ей сега съм с една чаша вода, ей един буркан с вода“, разказва Анета пред Bulgaria On Air.

Водата носи в туби от градските чешми. Газ използва само когато успее да си позволи бутилка. Въпреки условията, тя не губи сили и не се отказва.

Анета няма близки. Преживява с 330 лева социална пенсия. За да се издържа, продава коприва и стари книги в центъра на Стара Загора. Храната ѝ е оскъдна и еднообразна.

"Обикновено с кисело мляко. Трудно готвя, трудно. Когато имам някой лев и нямам газ, купувам – пръскам си парите за консерви“, споделя жената.

Въпреки лишенията, тя запазва достойнството и вътрешната си сила.

"От себе си никога не бих се срамувала. Срамувам се от държавата, от управниците“, казва Анета с тъга, но и с гордост.

След подаден сигнал по случая, социалните служби в Стара Загора са се отзовали.

"След като е получен сигналът, е сезирана дирекция ‘Социално подпомагане’. Посетен е адресът на жената, като тя е консултирана за различните нормативни основания за помощ. Оказана ѝ е необходимата подкрепа и съдействие“, съобщи директорът на РДСП–Стара Загора Петя Чакърова.

От институцията уверяват, че ще реагират своевременно при всички подобни случаи на нуждаещи се.

Въпреки тежките условия, в които живее, Анета Димитрова не губи вярата си в хората.

"Надявам се хората да бъдат с добри и чисти души и сърца“, казва тя – с надежда, която осветява и най-тъмния ѝ дом.