Парадоксът на образованието: Най-голям прием там, където пазарът на труда е най-слаб

Професионалното образование в България показва съществено разминаване с реалните потребности на пазара на труда, става ясно от изследване на Института за пазарна икономика, което въвежда Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката. Индексът измерва доколко планираният прием в професионалните гимназии по отделни професии съответства на действителната заетост на хора с професионална квалификация в различните икономически сектори и се оценява по скала от 0 до 100 точки, като по-високите стойности означават по-добро съответствие. През 2026 г. общата стойност за страната е 54,4 точки, което показва, че приблизително при половината от учениците в професионалното образование съществува несъответствие между това, за което се обучават, и реалното търсене на пазара на труда.

Различията между отделните области са значителни и разкриват силно регионално неравновесие. В някои региони като Разград, Добрич и Русе се наблюдава по-добро съответствие между образователната структура и местната икономика, което е свързано най-вече с относително по-добро напасване в селскостопанските и свързаните с тях дейности. В други области обаче ситуацията е значително по-проблемна. В Габрово и Смолян например индексът достига едни от най-ниските стойности в страната, което показва сериозно разминаване между приема в професионалните паралелки и реалната структура на заетостта. Там се отчита прекомерен интерес към направления като информационни технологии, докато индустриалните сектори остават с недостиг на кадри.

Столицата заема междинна позиция в класацията, но и там се наблюдават отчетливи дисбаланси. Приемът в селскостопански професии е минимален, което съответства на икономическата реалност, но в същото време ИКТ секторът е силно представен в образованието. Паралелно с това обаче се отчита по-нисък от необходимото прием в строителството и транспорта, въпреки че тези сектори имат значителна заетост и нужда от квалифицирани кадри.

На национално ниво дисбалансите стават още по-ясни, когато се разгледат основните икономически сектори. В селското стопанство делът на учениците в професионално образование е по-висок от дела на заетите с такава квалификация, което показва относително пренасочване на образователния капацитет към по-слабо търсени професии. В преработващата промишленост обаче се наблюдава обратната ситуация, при която значителна част от заетостта изисква професионална квалификация, но приемът в съответните специалности остава ограничен. Подобна картина се вижда и в строителството и особено в транспорта, където нуждите на икономиката значително надвишават образователния поток.

В същото време в секторите хотелиерство и ресторантьорство, както и информационни технологии, се наблюдава по-скоро свръхпредлагане в образователната система спрямо реалната заетост с професионална квалификация. Това подсказва, че част от професионалните паралелки се запълват по инерция или поради по-ниски изисквания за обучение, а не непременно заради ясно идентифицирана нужда от пазара на труда.

Общият извод от анализа е, че професионалното образование в страната често реагира на административна логика за запълване на места, вместо да следва динамиката на икономическото развитие и нуждите на бизнеса. Това води едновременно до недостиг на кадри в ключови сектори и до затруднена реализация за част от завършващите. В резултат проблемът надхвърля чисто образователната рамка и се превръща в фактор, който влияе върху икономическата ефективност, производителността и регионалното развитие на страната.