Затвор за връщане на километража на колата се обмисля по предложение на Съюза на българските автомобилисти (СБА).
Лишаване от свобода може да се налага за случаи на катастрофи с возила с променен пробег или при рецидиви с подправяне на километрите на возила от едно лице, обясни за "Монитор" инж. Емил Панчев, председател на СБА.
Според експерта може да се налагат и административни наказания - глоби или принудително спиране на дейността на фирми или частни лица, които продават коли с върнати километражи.
В Германия връщането на километража е криминализирано, за това ще настояваме и у нас да стане така, категоричен е Панчев. Специалистът обясни, че най-често срещаните сигнали за това са изгаряне на много масло и липса на мощност.
По думите му това са признаци, че има по-голямо износване и показват, че колата е на повече от обявените километри.
Освен това много често подобни коли се продават без сервизни книжки, заяви още той. Най-добре се вижда дали има промяна в пробега със софтуер на оторизирани сервизи.
Не е провеждано изследване, което да провери колко возила са с манипулиран двигател, каза шефът на СБА. И поясни, че много често членове на съюза съобщават, че колата е на брой километри, които обаче видимо са повече, защото той е съсипан.
Освен това има доста случи на закъсали коли, които имат нужда от пътна помощ и са с промени в километража.
Манипулацията се прави с цел повишаване на цената, категоричен е Панчев. По думите му най-малко с 30% може да се увеличи стойността на автомобила в зависимост от годините и състоянието му.
Експертът обясни например, че 20 хил. километра годишно е малък пробег за кола от Германия.
Ако искаме да се ориентираме за реалните километри на автомобил от Италия, трябва да сметнем годините й по 35-40 хил. км, колкото е средногодишният пробег на возило там. За колите от Германия километрите са между 30 и 35 хил.
Панчев обясни, че все още не са водени разговори с народни представители, защото темата е от съвсем скоро, а и в момента парламентът е в отпуска. Смятаме с началото на есенната сесия да направим предложението си за криминализирането на тази дейност, заяви още той.
Трябва да се направи сметка колко такива случаи има установени, какви са практиките в тази насока, коментира Иван Вълков, зам.-председател на парламентарната комисия по транспорт. Много лесно всички искат да криминализират всяко деяние, каза още той.
И допълни, че не всяко нещо може да е наказателно, за това трябва много внимателно да се обмисли. По думите му нужно е да се направи добър анализ на ситуацията, каква е бройката на тези нарушения и чак след това да се мисли какви да са наказанията, дали да са криминализирани или санкциите да бъдат в друга насока.
Например търговци, които извършват подобна дейност да бъдат санкционирани така, че те вече да не могат да я изпълняват. Не може да се говори така общо, но темата е сериозна и трябва да се повдигне дискусия, категоричен е Вълков.
Депутатът е убеден, че няма адекватен анализ на положението. И допълни, че към настоящия момент има констатирани или се предполага, че са констатирани такива случаи, но не и достатъчно достоверна информация. Освен това трябва да се проучи и международният опит, посочи той.
Народният представител очаква през новия парламентарен сезон да бъде внесен и проект на закон за сервизите, като вече има готови текстове. Но имаме поети ангажименти да се приеме първо Законът за движение по пътищата и след това ще се говорят и за други промени, обясни Вълков. По негова информация около 10 хил. са сервизите, които работят в страната, без да има нормативна база, която да регламентира дейността им.