Млад фермер: Има европари, но те не стигат до нас

Депутатите от Европарламента твърдят, че младите фермери са приоритет в Общата селскостопанска политика (ОСП). Не на това мнение обаче е младият фермер Емил Димитров от с. Устрем, област Хасково.

Най-малко 2% от директните плащания отиват за младите фермери в ОСП след 2020

„Един млад фермер не е обигран административно и те могат да го лъжат, както си искат. Процедурите са твърде утежнени. Има много документи, които администрацията може сама да си придвижва. Аз съм в пограничен район и областният град ми е на 120 км. Случвало ми се е 4 пъти на ден да циркулирам между общината и областта. Има страхотни парадокси, които могат да се решат само с едно вдигане на телефона или изпращане на мейл“, жалва се младият говедовъд.

Въпреки че се сблъсква с административни трудности, Емил Димитров е кандидатствал за подпомагане от европейските програми.

„През 2008 г. кандидатствах по мярка 112, но се отказах по простота причина, че ми искаха 240 крави, за да стартирам, и 680 крави, за да завърша проекта. Нямаше смисъл да го правя, защото не беше икономически обосновано. Наскоро обаче спечелих проект по мярка 4.1 за модернизация на фермата за закупуване на трактор челен товарач“, споделя опита си зооинженерът от с. Устрем.

Не само администрацията е пречка за младите фермери, а и липсата на достатъчно земя.

„Аз имам 150 животни и 1000 дка пасища, но те не стигат. Едно стопанство трябва да има минимум 1500–2000 дка, за да бъде рентабилно. Всичко друго е на загуба. Трябва достатъчно земя, за да може да се покрива фуражът, за да падне стойността на продукцията, да бъдем конкурентоспособни. А ние купуваме всичко, защото нямаме земя. Тя е в ръцете на големите арендатори, които не я дават“, обяснява Димитров.

Друг проблем пред младите са неактивните фермери, поставените лица и партийни интереси.

„Ако се махнат псевдофермерите и тези, които точат еврофондовете, работите ще се подредят. Тогава ще има пари за всички. Сега 7–8 човека взимат 80% от субсидиите за животните. Младите не могат да прогресират, защото има хора с по 10 000 дка и нито едно животно, а аз кандидатствам по няколко пъти в общината, при което на мен ми дават едва 30 дка при 150 животни. Дори заведох дело срещу общината. Принудих се да застраховам всичко, защото се стигна до заплахи. Наех си адвокат от Стара Загора, искахме съдията да бъде от Ямбол, а не от Тополовград, за да не могат да направят пак някоя схема“, недоволства бъдещият ветеринар.

За да си свери часовника, Емил Димитров наскоро беше на обучение в Тексас. Според него няма изгледи да стигнем американците.

„В Щатите всичко е подредено. Работят малко хора, работата е механизирана и компютъризирана. Ние сме на светлинни години от тях. Те не наблягат на селекцията, а угояват абсолютно всякакви животни. Гонят марморираност на месото (отлагане на мазнини между мускулните влакнини), което дава високо качество, сочност и крехкост. Когато стекът се сложи на скарата, той става за 7 минути! В България нямаме грам движение на тема хранене в месодайното говедовъдство. Още работим по методика от комунизма. Друга разлика е, че ние нямаме правилна методика на транжиране на месото. Ние транжираме телетата като прасетата. Това е тотално сбъркана система, която води до загуби. Накрая искам да спомена и измислените проверки, с които ни тормози Държавен фонд „Земеделие“. Нито в Англия, нито в Америка има такива. Българинът наистина трябва да се контролира, защото той е дявол, но не по този начин“, заключава носителят на титлата „Млад фермер“ за 2016 г.