След присъединяването към еврозоната се наблюдава леко понижение при потребителските кредити, докато лихвите по ипотечните заеми остават на изключително ниски нива - под 3% към март. При ипотеките дори се отчита допълнителен спад, дължащ се на активна конкуренция между банките.

България продължава да предлага едни от най-благоприятните условия за жилищно кредитиране в Европа. Кредитната активност остава висока, като ипотечните заеми нарастват с около 300 млн. евро месечно от началото на годината, сочат данни на централната банка.

Кредитният консултант Тихомир Тошев посочва, че търсенето на потребителски кредити остава стабилно и те все по-често се използват за по-значими разходи, свързани с дома.

"Лихвите остават ниски и при потребителските, и при ипотечните кредити. При потребителските кредити търсенето остава стабилно, близо до това, което беше миналата година. Все повече хора им се налага да ползват потребителски кредит за по-сериозни инвестиции, най-вече в дома - ремонти, обзавеждане, нови дограми, климатици“, коментира Тошев пред Bulgaria On Air.

По думите му миналата година не трябва да се използва като база за сравнение, тъй като пазарът на имоти е бил силно емоционален и прегрят.

"Истината е, че миналата година не трябва да се има като някакъв бенчмарк. Тя беше малко по-емоционална на пазара на имоти. Всеки бързаше да купи и затова беше изключително силна година с много голям брой сделки. Това бързане доведе до между 15% и 18% ръст на цените на имотите през миналата година“, отбелязва той.

В момента пазарът е по-спокоен, а купувачите са по-внимателни и склонни към преговори. Част от тях временно се въздържат от сделки заради инфлацията и нарасналите разходи за живот.

Наблюдава се и промяна в предпочитанията - все повече клиенти избират готови и обзаведени жилища вместо имоти "на зелено“, особено при изравнени цени между двата типа.

Банките запазват консервативен подход към риска, въпреки интереса към по-високи кредитни обеми.

По отношение на бъдещето на лихвите, Тошев предупреждава, че основен фактор остава глобалната инфлация и геополитическата несигурност. При ново ускоряване на ценовия натиск централните банки могат да преминат към повишаване на лихвите.

Въпреки това България има потенциал да запази относително ниски нива за по-дълъг период, благодарение на високата ликвидност в банковата система.

Засилва се и интересът към кредити с фиксирана лихва, които дават предвидимост на разходите, макар и срещу малко по-висока цена. Въпреки това повечето кредитополучатели все още предпочитат плаващи лихви, водени от очаквания за стабилна среда.

Спестяванията на домакинствата продължават да нарастват, въпреки ниската доходност по депозитите. Основен фактор за доверието в банковата система остава гаранцията до 100 000 евро, която стимулира поддържането на средства в банки. Паралелно с това постепенно се засилва интересът към алтернативни инвестиционни форми.