Пенсионирането бележи преломен момент, в който редовната работна заплата спира, а бъдещият личен бюджет трябва да се преструктурира чрез комбиниране на държавната пенсия, натрупаните средства във втория стълб и евентуални допълнителни източници на доход. За родените след 31 декември 1959 г., които подлежат на задължително осигуряване в универсален пенсионен фонд (УПФ), правилното управление на индивидуалната партида определя финансовата стабилност за години напред.

Преди предприемането на каквито и да е фактически действия, всеки осигурен трябва да се запознае с трите основни възможности за изплащане, регламентирани от законодателството.

Достъпът до различните механизми за изплащане зависи пряко от размера на натрупаните средства по индивидуалната партида, които се съпоставят с актуалната минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст:

  • Еднократно изплащане: Цялата сума се получава наведнъж, ако натрупаното във фонда не надхвърля трикратния размер на минималната пенсия към датата на определяне на стойността. При смърт на лицето преди получаването, капиталът преминава изцяло към неговите наследници. Този вариант е често срещан при хора с периоди на нисък осигурителен доход или заетост в сивия сектор.
  • Разсрочено изплащане: Прилага се, когато сумата надвишава прага за еднократно получаване, но се оказва недостатъчна за пожизнено плащане. Месечните вноски се изчисляват в законовите граници – между 15% и 100% от размера на минималната пенсия. Неизплатеният остатък при смърт на осигурения се дължи на наследниците.
  • Пожизнена пенсия: Месечна сума се изплаща до края на живота, при условие че натрупаното покрива поне минималния размер по Кодекса за социално осигуряване (КСО). Изчислява се по актюерски правила в три разновидности: стандартна (без допълнителни условия и без право на наследяване), с гарантиран период на изплащане (от 2 до 10 години, при който наследниците получават сумите при ранна смърт на пенсионера) и комбинирана (включваща разсрочено плащане до определена възраст с по-висока начална сума).

Всички доходи от задължително пенсионно осигуряване по правило са освободени от облагане по ЗДДФЛ и не подлежат на задължително деклариране.

Едно от най-разпространените обществени недоразумения е свързано с тезата, че всяка пенсия се наследява. Личната държавна пенсия от НОИ (първи стълб) не представлява натрупан остатък по партида и не се наследява като капитал, като при смърт близките могат да претендират единствено за наследствена пенсия при условията на КСО. При капиталовите стълбове наследяването е обвързано със специфичния продукт: при еднократно и разсрочено плащане остатъкът отива при наследниците, при стандартната пожизнена пенсия не се наследява нищо, а при пожизнената с гарантиран период – суми се изплащат само ако смъртта настъпи в рамките на фиксирания в договора срок.

Преди официалното подаване на заявление към съответното пенсионноосигурително дружество е необходимо да се изиска безплатна справка за партидата, показваща натрупаната сума, доходността и удържаните такси. Тъй като праговете за пожизнена пенсия са нормативно обвързани с натрупания капитал, препоръчително е предварително да се изясни кои варианти са законово достъпни и дали факторът наследяемост е приоритет за семейството.

В случаите, когато сумите от двата осигурителни стълба не покриват необходимия стандарт на живот, съществуват няколко легални възможности за допълване на бюджета:

  • Продължаване на трудовата дейност: Законът изрично позволява едновременното получаване на пенсия и работа на трудов договор без намаляване на пенсионния размер. Новият осигурителен стаж е основание за служебно или заявено преизчисляване на пенсията от НОИ.
  • Отдаване на имот под наем: Месечните приходи от апартамент, стая или гараж осигуряват стабилен допълнителен доход. Те задължително се декларират, като се облагат с 10% данък върху 90% от постъпленията след приспадане на 10% нормативно признати разходи.
  • Специфична експертиза на свободна практика: Специалисти в области като счетоводство, преводи, обучения или техническо консултиране могат да съчетават пенсията с дейност по граждански договор или като самоосигуряващи се лица, след задължителна консултация със счетоводител за данъчното третиране.

Пенсионерите трябва активно да проверяват и местните общински програми за транспортни карти, социални услуги или специфични целеви помощи, чийто достъп се определя спрямо критерии за възраст, доход, здравен статус и адресна регистрация, пише pariteni.bg. На централно ниво се отпускат и целеви помощи за отопление и енергийни компенсации по актуалните държавни програми.