Икономист: Хърватия преживя сериозни промени в своята парична система след присъединяването към еврозоната

След присъединяването на Хърватия към еврозоната, страната преживя сериозни промени в своята парична система. Според проф. Иванов, хърватските финансови пазари все още са слабо развити, което прави традиционните и административни инструменти на паричната политика – като задължителните резерви – по-ефективни от пазарните механизми.

"Излишните резерви на търговските банки се увеличиха значително, след като задължителните резерви намаляха. Това стимулира по-висока кредитна активност в период, когато инфлацията в Хърватия беше висока“, обясни пред БНТ проф. д-р Марияна Иванов, преподавател във Факултет по икономика в университета в Загреб.

След въвеждането на еврото лихвените проценти в страната се повишиха, следвайки по-рестриктивната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). Въпреки това, увеличението в Хърватия беше по-ниско в сравнение с други държави от еврозоната. Причината – огромните свръхрезерви на търговските банки, които позволиха поддържането на по-ниски лихви и стимулираха кредитирането, особено за жилища.

"Това доведе до нов подем на пазара на недвижими имоти и увеличено търсене на жилищни кредити, което обаче не беше благоприятно за икономиката на страната“, подчерта проф. Иванов.

Въпреки че ЕЦБ в последната година провежда експанзионистична парична политика и намалява лихвените проценти, според проф. Иванов това не е от полза за хърватската икономика.

"Тази политика е добра за страни като Франция и Германия, където инфлацията е ниска и растежът е слаб. Но в Хърватия имаме висока инфлация, по-силен растеж, по-високо вътрешно търсене и инвестиции – фактори, които допринасят за допълнителен натиск върху цените,“ обяснява тя.

Търговските банки продължават да отпускат кредити, а понижените лихви допълнително засилват този процес. Така, според икономиста, паричната политика на ЕЦБ в момента не е подходяща за Хърватия, макар да е ефективна за средното равнище на еврозоната.

Проф. Иванов обръща внимание и на механизма, по който се определя целевото ниво на инфлация в еврозоната – 2%. Този показател се базира основно на големите икономики.

"Делът на Хърватия в изчисляването на инфлацията е едва 0,7%, докато Германия има 26%, а Франция – 20%. След въвеждането на еврото България ще има дял от около 1,1–1,2%. Това означава, че ако малките страни имат по-висока инфлация от средната, ЕЦБ няма да реагира съществено,“ допълва проф. Иванов.

По отношение на фискалната политика, преподавателката посочва, че макар съотношението между държавния дълг и БВП да намалява, фискалната дисциплина на правителството е отслабнала след приемането на еврото.

"Хърватия регистрира бюджетен дефицит в години на икономически растеж, което не е типична ситуация. Обикновено дефицитите се увеличават при икономически спад“, посочва проф. Иванов.

Правителството разширява публичните разходи, особено чрез увеличения на заплатите в публичния сектор, които през 2023 и 2024 г. достигат 24%. Средните брутни заплати са нараснали с около 15%, а минималната заплата също е повишена.

"Това стимулира растежа, но и подхранва инфлацията. Засега приходите от данъци и ДДС се увеличават, но не е ясно дали тази тенденция ще се запази в бъдеще“, предупреждава тя.

Икономистът прогнозира, че ако икономическият растеж в Европа се забави или настъпи рецесия – каквато е възможна в САЩ и ЕС – Хърватия може да се сблъска с по-висок дефицит и растящ държавен дълг.

"Правителството не мисли достатъчно за бъдещето. Това поведение е типично за повечето нови членки на еврозоната, които губят възможността за самостоятелна парична политика и прибягват до фискални мерки за стимулиране на икономиката“, заключава проф. Иванов.

Присъединяването към еврозоната донесе на Хърватия стабилност и интеграция, но също така ограничи гъвкавостта ѝ в паричната политика. Сега, повече от всякога, икономическата стабилност на страната зависи от фискалната дисциплина и внимателното управление на публичните финанси.