И отбелязва, че дори да оставим настрана настроенията на туристите в момента, България определено може да предложи много повече от "спални небостъргачи" и евтин алкохол".
В началото на статията авторът Арнд Петри разказва за престоя си в Камен бряг: "В селото живеят 70-ина души. Между Камен бряг и варовиковите скали над морето се е прострял зелен килим от трева, нацъфтял в червено, жълто и виолетово. Отгоре се е ширнало просторно небе, което изглежда по-чисто и по-синьо, отколкото където и да било другаде", отбелязва авторът.
И продължава, че ако туристите поемат на кратка разходка край морето, южно от Камен бряг ще стигнат до разкопките край Яйлата.
"Там интересни са не само руините на византийска крепост от пети век, но и пещерите, които са повече от сто. В една от тях навремето монасите са си направили дори малка черквица. Ала най-силно впечатление прави пейзажът: ширнал се и безлюден. Туристите можеш да ги преброиш на пръстите на едната си ръка".
Нататък по маршрута следва нос Калиакра, "който се вбива като двукилометров клин в Черно море и е обграден от природен резерват".
"По средата на пътя в стръмните брегове има пробив, в който като пясъчен полумесец пред погледа ти се открива малкият плаж на Болата", пише авторът.
И продължава разказът си за красивия природен резерват, обитаван от близо 150 вида птици, който отдавна е влязъл в каталозите на любители-орнитолози по цял свят.
"В началото на лятото, когато прелетните птици отдавна са пристигнали, на плажа ще срещнеш главно местни хора. За да стигне дотук, туристът трябва да е добре информиран или пък да има леко авантюристична нагласа. И да умее да навигира лъскавия автомобил под наем между дупките по прашния път, който накрая ще го отведе до самия плаж", се чете в материалът.
Но и не спестява проблемите - европейските пари за регионално развитие очевидно не са стигнали за повече от няколкото информационни табла на паркинга за автобуси пред добре посетения Аладжа манастир или на площада пред черквата в селото-музей Бръшлян.
"И няма значение дали ще поемете по синия, по червения или по жълтия маршрут - след няколкостотин метра указателните знаци потъват някъде в гората", пише Арнд Петри.
В края на пътеписа му става дума и за природния парк "Сините камъни" край Сливен, който авторът също препоръчва на всички бъдещи "откриватели" на България.