Цветан работи в смолянския вестник "Отзвук". Говори спокойно за сполетялата го трагедия. Дори черпи всяка година в деня, в който е останал без ръце.
Денят е 24 март 1981 г. Едно въгленче от цигара променя живота му завинаги. Тогава е миньор край Доспат. Налага се да унищожава детонатори. При работата с един от тях му подават цигара.
"Фитилът не се запали. Усетих само една силна детонация и се вдигнах във въздуха като ракета", спомня си Цветан.
Няколко дни по-късно се събужда в болницата, но не реагира по очаквания начин - вместо да плаче, започва да се смее. Сега, освен да снима постоянно, обича и да се катери.
След като изгубил слуха си, Цецо обиколил много лекари и всички му казвали само едно - няма шанс да чува отново. В пловдивска фирма му дали надежда, че има апаратче, с което може да върне част от слуха си. Цената му е 3600 лева.
"1000 лева ги имам, но трябва да събера останалите", казва Цветан.
Негова приятелка предложила да продава снимките си, за да събере парите. Цецо обаче е свикнал да подарява снимките си.
"Ако не може да се намери апарат, с който да чува - може да направим друго с тези пари. Той да си купи фотоапарат. За подмяна му е - а това неговото сърце, неговото щастие, неговият живот", казва приятелката му Люба.