Експерт: Може да се инвестира в имоти, без да ги купувате

Българските инвеститори традиционно предпочитат сигурни и "осезаеми“ активи, като недвижими имоти, и тази тенденция вероятно няма да отслабне въпреки нарастващите цени. Това коментира пред Bloomberg TV Наталия Петрова, председател на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).

Според Петрова обаче инвеститорите у нас трябва постепенно да осъзнаят, че съществуват и други алтернативи, които могат да осигурят доходност и ликвидност. Тя посочва като пример фондовете, които инвестират в акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Те предоставят възможност за експозиция към имотния пазар, но чрез по-ликвидни инструменти.

"За да продадеш един имот, е нужно време и средства за поддръжка. При секторните фондове, които инвестират в имотния сектор, инвеститорът получава сходна доходност, но с по-висока ликвидност и по-лесно управление“, обяснява Петрова.

Експертката подчертава и разликата между пасивното и активното инвестиране.

Пасивното означава следване на предварително определен индекс – например основни европейски или американски индекси. Разходите са ниски, тъй като най-важният показател е т.нар. "грешка на следене“ – разликата между доходността на фонда и тази на индекса.

При активното инвестиране портфолио мениджърите вземат решенията сами, избирайки конкретни компании и сектори, в които да влагат средствата.

Взаимните фондове предлагат редица предимства, отбелязва Петрова. На първо място те осигуряват диверсификация, която индивидуален инвеститор с малка сума трудно би постигнал сам. Освен това дават достъп до пазари, които иначе биха били недостъпни.

"Когато инвеститор вложи средства във взаимния фонд, той придобива част от портфейла на фонда и получава доходността от разликата между цената на придобиване и цената на обратно изкупуване. Тази доходност не се облага с данък – което е много голямо предимство“, подчертава Петрова.

Допълнителен плюс е високата ликвидност – обратно изкупуване се извършва в рамките на няколко дни.

Държавните ценни книжа остават най-нискорисковият инструмент, тъй като рискът е свързан с държавата емитент. Те традиционно се включват в разпределението 60% акции / 40% облигации, но според Петрова тази стратегия вече е остаряла.

"На пазара има много други активи – борсово търгувани фондове, криптоактиви, опции, фючърси. Разбира се, последните са подходящи за по-напреднали инвеститори. Ритейл инвеститорите трябва да бъдат внимателни и да се обръщат към професионалисти“, допълва тя.

Европейският съюз се стреми да насочи банковите спестявания към капиталовите пазари, но основното предизвикателство в Европа и в България остава ниската финансова грамотност.

"Финансовата грамотност трябва да започва от училище. Децата трябва да израстват с умението да управляват бюджета си, да спестяват и да инвестират разумно, за да победят инфлацията“, казва Петрова.